Крикор се подчини и се отправи към кабинета. Помещението бе зле обзаведено, имаше малко бюро с два стола, кушетка и прозорец с изглед към Сакре кьор. Крикор огледа единия от столовете, прецени, че е относително здрав, и не без известни опасения се настани на него.
— Докторе, истината е, че пращя от здраве — заяви младежът още с влизането. — Но баща ми настоя да дойда и…
— Добре е направил! — възкликна доктор Кемхаджян, потривайки ръце, докато сядаше зад бюрото. — Знаете ли, има аспекти, свързани със здравето, които дълго време остават незабелязани. Те съществуват, разбира се, но са скрити. Затова е важно човек отрано да се заеме с тях, за да избегне проблеми, разбирате ли? На медицински език ги наричаме профилактика. — Той енергично махна с ръка. — Трябва да се действа, преди наистина да се налага! Това е девизът ми.
— Звучи ми добре, но… какви невидими проблеми бих могъл да имам аз?
Лекарят извади документ от чекмеджето и го прегледа.
— Да видим — каза той. — Първо, трябва да се запозная с медицинската ви история. Температура, диария, възпалени сливици — неща, от които всеки човек е боледувал в детството си. Разкажете ми.
През следващите двадесет минути Крикор изброи различните вируси, за които си спомняше, като често препоръчваше на събеседника си да пита майка му, тъй като му се струваше, че Нунуфар би могла да отговори по-добре от него. Все пак тя е била до него по време на всичките му болести.
Разговаряха спокойно, шегуваха се и си разказваха истории, което се оказа неочаквано приятно.
Доктор Кемхаджян излезе добър събеседник и след известно време от Дикенсовия му вид нямаше и следа. Това се дължеше най-вече на чувството му за хумор и познанията му за живота. Сладките приказки бяха прекъснати, когато лекарят ненадейно засегна по-деликатни теми.
— Девствен ли сте?
Изненадан от въпроса, младежът се изчерви. Смяташе тази сфера за забранена зона за разговори с възрастни. Сексът бе тема, която често обсъждаше с връстниците си, особено с Роджър, с когото споделяха впечатленията си от момичетата и общуването си с тях, но нищо повече. Въпросът му се струваше толкова личен, че мислеше за него само нощем, на тъмно в леглото, и в моментите на компулсивна мастурбация в банята.
— Ами това е… — заекна той, засрамен. — Не ми се струва удачно да…
— Девствен ли сте, или не? — настоя доктор Кемхаджян толкова непринудено, все едно го питаше какво е обядвал. — Били ли сте с жена?
В този миг Крикор разбра, че не се представя в особено добра светлина, и смени тактиката.
— Още не — призна той, като не знаеше дали да се чувства горд, или засрамен, но говореше спокойно като събеседника си. — Мисля, че още не съм срещнал правилния човек, нали знаете…
Това явно бе всичко, което докторът искаше да чуе. С неочаквано пъргаво движение за гърбав човек Кемхаджян скочи от мястото си и се запъти към вратата.
— Връщам се веднага.
Обърна гръб на Крикор и изчезна в коридора.
Двадесет минути по-късно лекарят се върна в компанията на чернокоса девойка с рокля на цветя. Двамата приличаха на красавицата и звяра. Момичето пристъпи в кабинета, вървейки зад арменеца със ситни крачки и смутено изражение, сякаш се чувстваше неудобно.
— Това е мадмоазел Адел — представи я домакинът. — Казах на секретарката ми да повика такси и искам да ви помоля да заведете мадмоазел Адел до Плас дьо ла Мадлен, където ще намерите заведение на име „Ше Нину“. Това е maison de rendezvous [72].
Младежът не вярваше на ушите си.
— Maison de… — заекна той. — Нима искате да отида в…
— Аз само следвам инструкциите, дадени ми от господин баща ви — обясни лекарят, изведнъж разтревожен да не са го разбрали погрешно. — Прегледах мадмоазел Адел и ви уверявам, че всичко е наред. Няма за какво да се притеснявате. Когато пристигнете в „Ше Нину“, отидете на рецепцията и си запазете стая. Не трябва да се показвате уплашен или смутен, ясно ли е? Дръжте се естествено и говорете уверено, като човек със самочувствие. Вземете ключа и я заведете в стаята. — Той протегна ръка, като така даде да се разбере, че разговорът е приключил. — Приятен ден, господин Саркисян.
След по-малко от две минути Крикор се намираше на улицата и се качваше в таксито, което щеше да го отведе до Плас дьо ла Мадлен. Мина известно време, докато се осмели да разгледа мадмоазел Адел, която дотогава бе поглеждал крадешком. Когато най-после се взря в нея, забеляза, че наистина е много красива, с големи зелени очи и мило, малко тъжно лице. Скромна и срамежлива, тя седеше в колата с наведена глава, затова той направо се слиса, когато по някое време тя се приближи и го целуна страстно по устата, а сетне направи нещо невероятно, което първо го ужаси, после го зашемети; сложи ръка между краката му и ловко притисна, докато на лицето ѝ сияеше изненадващо провокативна усмивка.