— T’es mignon, toi[73]…
Когато Крикор влезе в „Ше Нину“, вече му се виеше свят. Той взе ключа от рецепцията и двамата се качиха на втория етаж. Не се сети да се държи естествено, нито да говори самоуверено, както го бе посъветвал лекарят. Не знаеше как е изглеждал или какво е казал, умът му бе изцяло зает с французойката, която с нежни думи и ласки го завлече в стаята и му разкри един напълно нов свят.
Ах, невероятно е да имаш такъв баща!
XVI.
ЧЪРЧИЛ ЗАКЪСНЯВАШЕ ЗА СРЕЩАТА И КАЛУСТ, на когото не му се говореше с Дарси, нито с Хендрик в присъствието на конкурента им, взе днешното издание на „Таймс“ от 17 юни 1913-а и се зачете. Новините наистина го интересуваха. След победата на италианците в Италианско-турската война, която бе приключила преди няколко месеца, Италия бе завладяла Триполитания и Киренайка[74], а съюзът между сърби, гърци, българи и черногорци бе разгромил турците в Балканската война. Статията даваше подробности за мирния договор, подписан в Лондон през миналия месец, и се коментираше, че Османската империя бе изгубила почти цялата си територия в Европа.
— Турците сигурно са отчаяни — прошепна той.
Погълнат от вестника, Калуст не забеляза, че Уинстън Чърчил най-после се бе появил. Тримата мъже от петролния бизнес поздравиха своя домакин и тихо влязоха в кабинета. Напрежението помежду им беше огромно; резултат от натиска и задкулисните разговори, водени през последните две години, които бяха изнервили всички.
Първият лорд на Адмиралтейството, който сякаш нямаше нищо общо с обтегнатите отношения между тримата петролни предприемачи, седна на мястото си, пъхна пура в устата си и изпусна облак горчив дим, докато се взираше в гостите си с дебнещ поглед.
— Събрах ви тук, за да изясним веднъж завинаги разногласията си — бяха встъпителните му думи. — Знаете, че Кралският военноморски флот вече строи само кораби, задвижвани от течно гориво, и на мен се пада отговорността да гарантирам, че нацията ни няма да бъде лишена от гориво в мирно време и особено по време на война. — Заговори по-тихо, с печален глас. — Защото войната, драги приятели, наближава. — Издуха нов облак дим. — Затова трябва да се разберем. Помнете, че националните интереси са на първо място. — Той спря поглед върху президента на „Англо-Персиян“. — Уилям, да чуем вашата гледна точка.
Уилям Дарси се намести на стола си, подготвяйки враждебната си реч.
— Убеден съм, че правителството на Негово Величество добре знае, че „Англо-Персиян“ всъщност е единствената британска петролна компания — заговори той спокойно. Очевидно внимателно бе обмислил думите си. — Великобритания не може да повери сигурността си на чужденци, които, искаме или не, са…
— Чужденци ли? — обиди се Хендрик, като схвана прекрасно за кого говори съперникът му. — „Роял Дъч Шел“ е англо-холандска компания със седалище в Лондон, господине!
— Англо-холандска — повтори Дарси, като натърти на втората дума. — Управлявана от чужденци!
— Аз съм холандец, но скоро ще получа британско гражданство — обясни директорът на „Роял Дъч Шел“. — А нашият почетен президент и основател на „Шел“, уважаваният господин Марк Самюел, е британски гражданин.
Дарси смръщи нос.
— О, евреин…
— Британски евреин!
Дарси посочи Калуст.
— А главният частен акционер на „Роял Дъч Шел“, господин Саркисян, трябва да отбележа, случайно или може би по съвпадение, е арменец! Още един чужденец!
Калуст повдигна вежди и само за миг се изчерви.
— Извинете — намеси се той. — Роден съм арменец, но живея в Лондон и от повече от десет години съм гражданин на Великобритания. Това е моята страна. А и не виждам какво значение има това в нашия разговор.
Дарси вдигна ръка в знак на помирение.
— Не се обиждайте, не съм искал да нараня чувствата ви. Просто излагам фактите. В „Роял Дъч Шел“, както самото име „Дъч“ разкрива, има холандско участие. Вашият изпълнителен директор е холандец, почетният президент е евреин, а главният акционер и техен партньор е арменец. Знаем, че поради географското си положение холандското правителство е уязвимо на натиск от страна на Германия — държава, с която сме във влошени отношения и с която вероятно накрая ще воюваме. Поверяването на бизнеса на „Шел“ в известен смисъл означава той да бъде поднесен на тепсия на германското правителство. Това е нещо, което…