— Как смеете! — изръмжа Хендрик с глас, който предполагаше, че е напът да избухне. — Холандия е автономна и независима страна! Но дори и да не беше, това нямаше да промени нищо, ясно ли ви е? Седалището на „Роял Дъч Шел“ е в Лондон и е управлявана от лондонските финансови кръгове, а не от Германия! Освен това съюзът между Холандия и Англия бе жизненоважен, за да се опълчим на американската „Стандарт Ойл“! Без този съюз щяхме да фалираме, Англия нямаше да има нито една петролна компания и да зависи от прищевките на господин Рокфелер! — Той размаха пръст срещу конкурента си. — Господин Дарси си служи със съмнителни, да не кажа мръсни и низки методи, целящи да…
Чърчил спокойно стана от мястото си и заговори с обичайния си кротък, провлачен глас:
— Успокойте се — помоли той, прекратявайки спора. — Господин Ван Тигелен, моля ви, оставете господин Дарси да довърши мисълта си, без да се обиждате.
— Но… но той ни обвини в…
— Оставете го да довърши!
Калуст се наведе напред и докосна партньора си по ръката, показвайки му, че трябва да сдържа емоциите си. Темпераментният директор на „Роял Дъч Шел“ си пое дълбоко дъх и с трудност преглътна потока от думи, които напираха на езика му. Конкурентът му от „Англо-Персиян“ едва сдържа усмивката си; нещата се развиваха в негова полза.
— Както казвах, преди да бъда прекъснат така грубо, „Англо-Персиян“ е единствената петролна компания, която е сто процента британска. Разполагаме с обширни терени в Персия, от които тази година добихме осемдесет хиляди тона петрол и планираме да удвоим това количество през следващата. — Той се прокашля и унило махна с ръка. — За жалост обаче, сме изправени пред сериозни финансови затруднения. Истината е, че сме отчаяни. Сондажът и експлоатацията на терена изискват огромни инвестиции и се опасявам, че финансовите институции не ни отпускат заеми. На всичкото отгоре рафинерията, която изградихме в Абадан, ни създава големи проблеми.
— Съжалявам да го чуя — каза съчувствено Чърчил. — Надявам се, че тези пречки няма да навредят на компанията ви.
— Страхувам се, че всъщност оцеляването ни е под въпрос. Освен, разбира се, ако правителството на Негово Величество не стане акционер и ни предостави финансова помощ.
Предложението подразни директора на „Роял Дъч Шел“.
— Моля ви, спестете ни проблемите на „Англо-Персиян“! Не и това! Ако компанията няма достатъчно средства, за да оцелее, как би могла да гарантира доставките? Това е смешно!
— Ако „Англо-Персиян“ фалира, Великобритания остава без своя петролна компания — настоя Дарси, без да обръща внимание на холандеца. — При тези условия сигурността на доставките е застрашена.
— „Роял Дъч Шел“ — изрева Хендрик — гарантира тези доставки!
— Но тя не е изцяло британска — отвърна конкурентът му. — Ако германците притиснат холандското правителство, Великобритания ще загази!
— Не ми излизайте с тези лъжи и националистически номера! Седалището на „Роял Дъч Шел“ е в Лондон, това значи, че е британска!
— Тогава защо се казва „Дъч“?
— Сега се заяждате заради името? Ами ако…
Двамата отново се вкопчиха един в друг като бойни петли и Първият лорд на Адмиралтейството отново трябваше да се намеси. Домакинът удари с ръка по масата, подобно на говорителя на Долната камара по време на сесия за въпроси.
— Господа, моля ви! — отново повиши глас той. — Замълчете! — Чърчил продължи да удря по масата, докато двамата мъже се успокоят. Когато спорът приключи и най-сетне настъпи тишина, домакинът отново издуха облак дим и придоби замислено изражение, като съдия, който обмисля присъдата. — Господин Дарси е прав. Щом горивото на военния флот зависи от доставките на петрол, Великобритания трябва да подкрепи една изцяло британска петролна компания и да избегне монопола на пазара. Следователно ще предложа на Негово Величество да закупи петдесет и един процента от акциите на „Англо-Персиян“. Има и още нещо…
— Това е оскърбително! — прекъсна го Хендрик, неспособен да се сдържа повече. — Откога правителствата се месят в търговския сектор и помагат на едни фирми за сметка на други?
— Откогато става дума за националните интереси, господин Ван Тигелен.
— Но нима не виждате, че „Англо-Персиян“ е зле управлявана? Щом има финансови проблеми, то е защото онези, които я управляват, не са достатъчно компетентни. Нима ще поверите сигурността на страната си на такива хора?