— А! — възкликна Чърчил. — Значи, все пак е холандска компания.
— Частично. Англо-холандска. Никога не съм го крил. И моето правителство ще научи за отчаяния ви опит да ни отнемете петрола в Месопотамия!
Първият лорд на Адмиралтейството безразлично сви рамене.
— Не се страхувам от Холандия.
— Вие може би не — отвърна саркастично Хендрик. — Но бъдете сигурен, че застрашава британските интереси в нашите колонии; например вашите предприемачи в Нидерландските Източни Индии и техния бизнес. Ето тези интереси ще пострадат благодарение на холандското правителство!
Домакинът допуши пурата си. С преднамерено бавни движения Уинстън Чърчил стана, извади от чекмедже кутия пури, взе си една, сряза я в края и я запали с кибритена клечка. Бавно изпусна ароматния дим през устата и се върна на мястото си с блуждаещ поглед.
— Какво предлагате тогава?
— Турската национална банка е съгласна да продаде акциите си на „Англо-Персиян“, нали така? — припомни Хендрик, вече по-спокоен, след като заплахата му бе постигнала ефект.
— Това са тридесет и пет процента от Турската петролна компания — най-големият и доста щедър дял. Предлагам „Англо-Персиян“ да остане с това участие и приключваме темата.
Чърчил поклати глава.
— Тридесет и пет не са достатъчни — каза той. — Искаме контролния пакет.
Холандецът докосна слепоочието си.
— Вие сте луди! — извика той. — Кой ще ви продаде останалите?
Домакинът кимна към Калуст.
— Господин Саркисян притежава петнадесет процента, нали така? Ще ги купим. Като прибавим неговия дял към този на Турската национална банка, достигаме петдесет процента. Ако „Роял Дъч Шел“ ни даде един процент от своите акции, имаме мажоритарен дял.
Арменецът смръщи чело.
— Я стига! И защо да ви продавам моята част?
— Вие сте британски гражданин, прав ли съм, господин Саркисян? Трябва да го направите в интерес на националната сигурност. Такава е волята на Негово Величество. Бъдете така добър да ни отстъпите своя дял.
Хендрик се обърна към колегата си.
— Забранявам ви да продавате без мое съгласие, ясно ли е? — извика холандецът. — Ако го направите, между нас е свършено! Няма да позволя „Англо-Персиян“ да контролира компания, в която „Роял Дъч Шел“ участва! Никога!
Попаднал под кръстосан огън, Калуст местеше поглед между директора на „Роял Дъч Шел“ и Първия лорд на Адмиралтейството.
— Но… разбира се, че няма да продавам. Защо да го правя? Турската петролна компания е мое творение! Та аз я създадох! Аз постигнах споразумение с германците и убедих османците за петролната концесия! Нима смятате, че бих се съгласил да ме изхвърлят от собствената ми компания?
— Ще информирам моето правителство какво се случва тук! — заплаши Хендрик, размахвайки пръст във въздуха. — Ще сложа край на вашите долни игрички, каквото и да ми струва това!
— Правете каквото искате — каза Чърчил. — Но ако „Англо-Персиян“ не се сдобие с мажоритарен дял от Турската петролна компания, ще притиснем османското правителство да ви отнеме концесията в Месопотамия и да я даде на „Англо-Персиян“.
Директорът на „Роял Дъч Шел“ се изсмя истерично.
— Искам да видя това! Нима смятате, че „Дойче банк“ изобщо ще преговаря с вас? Константинопол никога няма да тръгне срещу германците. А хуните не са глупави. Защо да отнемат концесията на Турската петролна компания?
Всички около масата се умълчаха. Преговорите бяха стигнали до задънена улица и никой не искаше да отстъпи. Четиримата мъже се спогледаха, но, изглежда, бяха изчерпали аргументите си. Дарси започна да прибира документите си в куфарчето и Хендрик последва примера му.
Тогава, когато ситуацията изглеждаше безнадеждна, Калуст се прокашля, както винаги, щом искаше да каже нещо.
— Моят дял в Турската петролна компания всъщност е прекалено голям — призна той. — Петнадесетпроцентов пакет акции, както знаете, означава, че трябва да осигурявам петнадесет процента от инвестициите, което в петролния бизнес означава много пари. При това положение съм готов да продам две трети от моя дял, ако това ще ни помогне да се споразумеем.
Присъстващите веднага пресметнаха.
— Десет процента? — попита въодушевено Дарси. — Давате ни десет от своите петнадесет процента?
— Ако това разреши проблема.
Първият лорд на Адмиралтейството и президентът на „Англо-Персиян“ се обърнаха към Хендрик.
— Господин Ван Тигелен?
Президентът на „Роял Дъч Шел“ обмисля идеята в продължение на няколко минути и макар неохотно, накрая кимна утвърдително.