— Казах ли ти? — попита Петер и поклати неодобрително глава. — Този милитаризъм ще ни съсипе.
Образованието и животът в Германия се оказаха много по-различни от порядките в Англия. Благодарение на връзките на баща си, който се бе сдобил със забележителни египетски килими от Карнакския храм и така се бе запознал с едни от изтъкнатите египтолози, младежът се настани в дома на професор Вилкен, известен в академичните среди като най-добрия специалист по папируси в света.
В дома на прочутия учен не се случваше нищо интересно, може би защото професорът по цял ден се занимаваше със своите скъпоценни папируси, но не можеше да се каже същото за университета. За разлика от германското общество, дисциплината в университета се оказа изненадващо запусната. Присъствието на студентите на лекциите не се контролираше и беше достатъчно само да се запишат в началото на семестъра, за да се каже, че учат в университет. Никой не се интересуваше от посещаемостта на лекциите. Дори нямаше изпити, а за да получат оценки, студентите трябваше да представят само писмена работа.
— Не се заблуждавай — предупреди го Петер още първата година, когато се запознаха. — Германците живеят само за да работят и ако внимаваш, ще забележиш, че местните спират да учат единствено когато трябва да ядат, да спят или да отидат до тоалетната. — Той сбърчи чело, сякаш му бе хрумнало още нещо. — Е, понякога се разхождат по булеварда или отиват на бирария, за да се напият. Като изключим това, всичко останало е работа.
Германският начин на живот не се нравеше на арменеца. Въпреки че не беше мързелив, Крикор смяташе, че човек трябва да работи, за да живее, а не обратното. Затова младежът живееше в Бон и примирено спазваше неговите порядки. Вечер посещаваше градските бирарии и кафенета с изглед към Рейн, защото там срещаше най-приветливите момичета. Германките, които ходеха в подобен тип заведения, не оставаха безразлични към чужденец, тъпкан с райхсмарки, какъвто бе Крикор няколко дни, след като баща му му изпратеше месечната издръжка.
Именно така няколко месеца по-късно Крикор привлече вниманието първо на Хелга, а после и на Маргарет — две едри руси германки, отракани и порочни, големи почитателки на германското Sekt[76] и скъпото френско шампанско, с което ухажорът им щедро ги черпеше.
Тези приключения доведоха до огромна изненада само няколко месеца след като бе престанал да се вижда с тези дами. Крикор получи писмо с официалния печат на Райха, в което го уведомяваха, че съдът на Негово Величество кайзера е завел дело за бащинство и е отсъдил издръжка в размер на пет марки на седмица, които да изплаща на госпожа Хелга Хелман за всяко едно от трите ѝ новородени деца — малките и невинни Каспар, Балтазар и Мелхиор — три небесни ангелчета, чието бащинство е безпогрешно установено в полза на британския поданик, понастоящем пребиваващ в Бон, Крикор Саркисян.
— Какво?!
Младият студент реагира с обяснима паника на подобна спорна присъда. Обезумял, без да знае какво да прави, виждайки как светлото му до вчера бъдеще безмилостно му се изплъзва, той си представи как баща му го лишава от наследство, проклина го и го наказва. Отчаян, Крикор се срещна с професор Вилкен, в чийто дом живееше по време на престоя си в Бон, и едва сдържайки сълзите си, му разказа всичко и го помоли за съвет.
— Ами сега? — повтаряше той и проклинаше лошия си късмет. — Какво ще правя сега, хер Вилкен? Как да се измъкна от тази каша? Смятате ли, че трябва да се обърна към адвокат?
Изтъкнатият папиролог не отговори веднага. Верен на заслужената си репутация на гениален и прецизен учен, той разгледа официалното писмо със същото сериозно внимание, което влагаше в разчитането на любимите си йероглифи. Внимателно се вгледа дори в запетайките и словореда на текста, докато накрая откри нещо, което го усъмни. По-точно някаква особеност в печата на Райха.
— Колко души знаеха за връзката ви с тази госпожица Хелман? — попита той. — Имам предвид хора от вашето обкръжение, разбира се.