— Само приятелят ми Петер — увери го младежът. — Въпреки че често посещавам бирариите, винаги съм се старал да бъда дискретен. А Петер е доверен човек.
По лицето на професор Вилкен се появи усмивка.
— Не се тревожете за това — каза той и върна писмото на Крикор. — На ваше място бих говорил с този приятел.
— Защо? Какво общо има той?
— Каспар, Балтазар и Мелхиор — припомни професорът — са имената на Тримата мъдреци. С други думи, освен ако не се смятате за библейски персонаж, не виждам причина да се тревожите.
— Моля?!
Домакинът се усмихна снизходително и развеселено погледна към документа, който Крикор все още държеше в треперещите си ръце.
— Това, драги, е просто една момчешка шега.
XVIII.
В ОНАЗИ ГОРЕЩА СЪБОТНА СУТРИН всички говореха за убийството на ерцхерцог Франц Фердинад и съпругата му на улицата в Сараево. Германските вестници подробно описваха кървавия атентат, призовавайки за възмездие и справедливо наказание, а цял Бон обсъждаше урока, който австрийците трябваше да дадат на сърбите, за да си платят за жестокото деяние.
Крикор си спомни, че бе виждал ерцхерцога в Лондон на шествието за погребението на крал Едуард VII и последвалата коронация на Джордж V като представител на австро-унгарския император, но случилото се не го развълнува особено. Бяха убили наследника на престола на Австро-Унгария. И какво от това? Мястото му бързо щеше да се заеме от друг принц. Защо да се впечатлява толкова? Какво значение имаше това трагично събитие в неговия живот?
Безразличен към последните новини, вълнуващи цяла Германия, и сигурен, че скоро ще бъдат обречени на забрава от неумолимия ход на живота, младият арменец реши да направи обичайната си езда по брега на Рейн. Утрото бе приятно и хората блажено се бяха разположили върху росната трева, наблюдаваха патиците, които се къпеха в реката, или се препичаха на слънцето, което ласкаво огряваше гората.
Конникът мина покрай малка дъбова горичка и видя девойка с мургава кожа, която се разхождаше по брега и разговаряше с по-възрастна жена. Забеляза, че беше красива по един странно познат начин, но все пак не обърна особено внимание. Мислите му се отнесоха и се загледа разсеяно в реката. Внезапно рязко разтърси глава и наостри уши. Освен от чаровното излъчване на момичето, вниманието на Крикор бе привлечено от две думи, които бе разпознал сред монотонния диалог, достигащ до него отдалеч; yerek и hyuranots означаваха „вчера“ и „хотел“ и той ги бе чувал безброй пъти в разговорите на родителите си.
Тази така близка реч накара младежа веднага да дръпне юздите и да обърне коня. Приближи се бавно до жените. Когато се изравни с тях, Крикор се наведе към девойката, която бе привлякла вниманието му.
— Entschuldigung, meine Damen — каза той на най-добрия си немски, молейки за извинение, че се намесва в разговора им.
— Дали греша, или вие говорехте на арменски?
Двете жени учудено го изгледаха.
— Всъщност разговарях на арменски с майка ми — отвърна момичето на не много добър немски. — Откъде знаете?
Лицето на Крикор грейна в усмивка.
— Родителите ми са арменци — разкри той, вече на развален арменски, пълен с грешки и със силен британски акцент. — Самият аз изповядвам вярата на Светата арменска църква и се считам за арменец, въпреки че съм британски поданик.
Майката и дъщерята останаха очаровани от срещата си със сънародник, и то на брега на река Рейн. Все пак по тези места имаше малка вероятност да видиш арменци. След като си размениха любезности, двете се представиха като Аршалуис Киносян и дъщеря ѝ Мариян и обясниха, че са в Бон по здравословни причини.
— Съпругът ми има белодробно заболяване, горкият — каза майката. — Дошли сме при един добър лекар, с когото искаме да се консултираме. Двете с дъщеря ми сме тук за подкрепа на моя Агоп.
— Ако имате нужда от нещо, аз съм на ваше разположение — увери ги Крикор, както подобава на истински джентълмен.
— Арменците трябва да си помагат, особено в чужда страна, не мислите ли?
Аршалуис и дъщеря ѝ за миг се спогледаха загадъчно.
— Благодаря, много сте любезен — каза майката. — Добре сме засега. — Тя се поколеба, но Мариян я сръчка леко с лакът и прошепна нещо в ухото ѝ, за да я окуражи. — Знаете ли, утре организираме обяд в чест на лекаря, който се грижи за съпруга ми. Защо не се присъедините? Ястията ще са арменски…
Двете го загледаха в очакване. Поканата изненада Крикор, но той проумя, че му се отваряха нови интересни възможности. С мургава кожа.