Выбрать главу

Така платото хоровац с парчета леко печено месо бе поставено в средата на масата, с гарнитура от млечната салата с краставици — аджем джажджук, фета сирене и лаваш — традиционен арменски хляб. Хранеха се мълчаливо с изключение на няколко кратки подмятания като „подай ми солта“ или „къде е пиперът от Алепо?“

Чак след кафето, когато слугите раздигнаха масата и семейството остана насаме в салона, Вахан реши да продължи прекъснатия разговор, вече в присъствието на жена си.

— Преди малко — започна той, нарушавайки дългата тишина, — ти ме попита защо ние, арменците, не сторим същото като народите от Румелия и не обявим независимост.

Верон, която тъкмо сърбаше кафето си, се задави и очите ѝ се разшириха.

— За какво говорите? — попита тя, учудена от въпроса, който съпругът ѝ бе решил да обсъжда със сина им. — Знаеш, че е още малък за тези неща…

— Щом задава въпроси, значи е достатъчно голям, за да научи някои отговори — отвърна стопанинът на дома. Той отново се обърна към сина си, сякаш за да докаже тези думи пред жена си. — Ти наистина искаш отговор на въпроса си, нали така?

— Да, господине — потвърди Калуст. След това, повдигайки вежди, попита: — Какво е Румелия?

Бащата въздъхна; понякога забравяше, че макар прозорлив и любознателен, синът му все още не знаеше елементарни неща.

— Територии на Османската империя, намиращи се в Европа — обясни той. — Сърбия, България, Босна и Херцеговина, Гърция… всичко това е Румелия.

— Но турците не губят ли тези земи?

— Точно така — съгласи се баща му. — Едни обявяват независимост, а други са само формално под османско владичество, по практически също са независими.

— Ами ние?

— Ние не сме в Румелия. Армения заема територии от Анадола и Киликия, където също живеят турци, кюрди и черкези. Тук отцепването е по-трудно. Много от нашите момчета от добри семейства отиват да учат в Европа и също като християните в Румелия се връщат тук с идеи за свобода и равенство. Естествено, никой не говори за независимост на Армения, за да не ядоса турците. Нашите предводители искат единствено равенство пред закона и автономия в регионалното управление, само че на турците, ядосани от загубата на територии и на правото да ни управляват, не им се нравят исканията ни. Едни смятат, че трябва да продължават да ни колят само за да проверят дали сабята им е наточена, и ако не беше намесата на Великите сили, щяхме да се върнем именно в тези времена. Европейците пък държат да сложат край на дискриминацията и турците, които се страхуват и зависят от отпуснатите от тях заеми, започват да правят реформи. Когато европейският натиск се усили, турците отстъпват. Когато се отслаби, те не изпълняват обещанията си и започват отново да ни тъпчат.

— Какво означава европейски натиск?

— Може да е много неща, момче. Дори и война.

— Като тази, която сега свърши?

— Точно така. Тази година се води руско-турска война, която приключи с признаването на независимостта на Румъния, Сърбия и Черна гора. Преди няколко седмици в Берлин се проведе конгрес, който задължи султана да извърши нови реформи, които да гарантират равенство на всички османци, независимо от религията им. Турците са бесни, разбира се. Тези реформи имат за цел да подобрят отношенията между хората и да сложат край на владичеството на мюсюлманите над не-мюсюлманите, но мюсюлманското население не ги приема. Казват, че Мохамед е наредил мюсюлманите да властват над другите и че тези реформи нарушават ислямския закон. Затова започнаха да разправят, че упадъкът на империята се дължи на християнското влияние и други врели-некипели. На някои места дори започнаха да избиват арменски семейства заради това, че са се родили християни и…

— Вахан! — прекъсна го жена му с обвинителен поглед. — Плашиш детето!

— Той трябва да знае какво става.

— Но не по този начин!

— Тогава как? Като гледа как някакъв дрипав турчин бие баща му на улицата? Момчето ни може да е само на девет, но не е глупаво! — Отново посочи към прозореца. — Нещата навън стават все по-лоши и е хубаво той да знае в какъв свят живее!

В салона внезапно се възцари тишина.

— Нима турците избиват арменски семейства? — попита Калуст с нотка на страх в гласа си. — Това означава ли, че те… те ще ни убият?

Майката хвърли гневен и укоряващ поглед към съпруга си.

— Видя ли какво направи? — Тя се обърна към сина си и нежно го прегърна. Целуна го по главата и зашепна нещо в ухото му. — Нищо няма да направят, скъпи. Баща ти просто си разказва истории, не му обръщай внимание…