— Прочетох… прочетох мемоарите на баща ми, заради това е — обясних аз и махнах с ръка към разпилените листове наоколо. — Глупаво е… Заспал съм, докато съм чел…
Бившата асистентка на баща ми се наведе и вдигна няколко листа.
— Е? — попита тя и хвърли любопитен поглед към напечатания на машина текст. — Какво мислиш за книгата?
— Разказва се за неговото детство и юношество, как се е зародил интересът му към изкуството и бизнеса, за издигането му в живота, за гоненията на турците, за жените и…
Мадам Дюпре внезапно вдигна поглед и се взря в мен, сякаш ме изучаваше.
— За… жените ли? — заекна тя, издавайки вълнението ѝ. — Какво пише за тях?
— Всичко. Разказал е всичко.
— Дори за…
— Всичко.
Възрастната жена се изчерви, засрамена от скрития в категоричния ми отговор смисъл, осъзнавайки, че между нас вече няма тайни. Знаех каква е била истинската ѝ роля в живота на баща ми.
— Слушай, Крикор, искам да ти кажа, че всичко, което съм…
— Не сте длъжна да ми давате обяснение — прекъснах я аз.
— Знам, че баща ми не е светец, макар че трябва да призная, че някои неща, които прочетох в Мъжът от Константинопол, ме шокираха. — Свих рамене. — Но сега вече нищо няма значение. — Хвърлих въпросителен поглед към вратата. — Как е той?
Французойката тъжно въздъхна.
— Страхувам се, че отново изпадна в безсъзнание.
Между двама ни се настани тежка тишина. Доктор Фонсека изказа ясно прогнозата си и ние знаехме, че смъртта е близо и скоро ще отведе баща ми. Вероятно нямаше да се събуди повече; бе обречен да умре в хотелската си стая в Лисабон — града, в който бе избрал да прекара последните години от нелекия си живот.
Събрах разпилените листове по леглото и започнах да ги подреждам.
— Невероятно е колко неща е знаел за мен — отбелязах аз. — Описанията на моето детство и дори на начина, по който се запознах с Мариян, са смущаващо точни.
— Казах ти, че той намери дневника ти. Освен това нае детектив, който да порови в миналото ти.
— Наистина ли?
— Искаше да знае всичко за теб, за да може да обвърже собствената си история с твоята. И не позволи на никого да види текста. Ти си първият, който го чете.
Страниците на Мъжът от Константинопол бяха вече подредени. Внимателно подравних ръбовете на страниците и се наведох над нощното шкафче, където чакаше друг куп листове. Оставих първата част и взех втората.
— Мисля, че няма да мога да заспя веднага — отбелязах и се взрях в хартиените листове, които държах с изненадващо нетърпение. — Ще прочета останалата част от историята.
При тези думи мадам Дюпре разбра, че искам да остана сам. С дискретно елегантно движение, толкова присъщо за нея, дори и в тази напреднала възраст, тя оправи нощницата си и се обърна да си върви.
— Ще си лягам, скъпи — заяви тя. — До утре.
Излезе в коридора и тихо затвори вратата, оставяйки ме сам с втората част от мемоарите на баща ми. По стъклото на прозореца плющяха едри капки. В Лисабон валеше, което правеше стаята ми в „Авиш“ още по-уютна. Оправих възглавниците, облегнах се назад, нагласих нощната лампа така, че да виждам добре, взех купа листове в скута си и се приготвих да чета. Взрях се в първата страница и доволно въздъхнах, предусещайки удоволствието от хилядите надежди и обещания, скрити в заглавието и последващите страници.
Милионерът в Лисабон
notes
Бележки
1
British Overseas Airways Corporation — британска самолетна компания, създадена през 1940 г., която през 1974 г. става част от днешната British Airways. — Б. пр.
2
Е, скъпи? Добре ли си? (фр.) — Б. пр.
3
Управител на вилает (област) в Османската империя. — Б. пр.
4
Керосинът се добива при дестилация на петрол. От латински petroleum — petrus — камък, oleus — масло. — Б. пр.
5
Авторът навярно има предвид революцията на критските гърци между 1866 и 1869 година, с която островът постига автономия в рамките на Османската империя. — Б. пр.
6
Традиционно арменско ястие — Б. пр.
7
Този район в Истанбул е известен и с името Юскюдар. — Б. пр.
8