— Не се сещам.
С жест на човек, който цени времето си, домакинът му подаде някаква бележка.
— Това е адресът ми — каза той. — Сетне сложи цилиндъра си и се приготви да тръгва. — Службата ми се намира тук наблизо, до Café Radieuse. — Протегна ръка за довиждане. — Ако се нуждаете от мен, знаете къде да ме намерите. Ще бъда на ваше разположение, мосю.
Маршан докосна цилиндъра си за сбогом и си тръгна, оставяйки младия арменец сам с двете жени. За разлика от турските мюсюлмани, като християнин Калуст бе свикнал да живее под един покрив с противоположния пол, но за пръв път се намираше затворен в една къща с две непознати жени, без друг мъж наблизо. Подобна ситуация бе немислима в страната, от която идваше, особено за младеж, навлизащ в пубертета, сблъскващ се с истините от живота. Все пак бе дошъл във Франция, където на порядките се гледаше далеч по-свободно. Трябваше да ги приеме нормално.
Така и стори.
— Ще бъдете ли така добри да ми покажете стаята ми?
Макар ученето обикновено да се счита за трудно занимание, Калуст винаги го приемаше повече като игра. Въпреки това в Марсилия това забавно понятие за образование премина може би малко отвъд границите на разумното и ако въобще нещо по време на престоя в този смущаващ град би могло да се нарече академично, то това бе откриването на сетивата в най-голямата им дълбочина.
Храната, приготвяна от мадам Динан, се оказа изненадващо изискана. Младежът смяташе, че финесът е характерен за Изтока, но да гледа как френската готвачка майсторски забърква млечни сосове, гъби и какво ли още не, за него бе неочакван и благодатен дар. Особено за небцето. А чарът на местната гастрономия, веднага разбра арменецът, не се заключаваше във вкусната домашна кухня. Достатъчно бе веднъж да посетиш някои от локалите в града, за да откриеш истински съкровища на кулинарното изкуство.
След това идваха часовете с мадмоазел Дюпре — извор на безкрайна наслада. Девойката се появяваше винаги добре облечена, с парфюм и с дискретен, елегантен грим, имаше невероятно грациозни жестове и изключително нежен и мелодичен глас. С други думи, всичко бе comme il faut[15]. След кафето с кроасани и топла багета прекарваха предобедите в учене на граматика или — което бе за предпочитане — като се наслаждаваха на френската литература, особено на романите на Оноре дьо Балзак, Емил Зола, Алфонс Доде, Стендал и Гюстав Флобер, на разказите на Ги дьо Мопасан и поезията на Шарл Бодлер, като обръщаха специално внимание на великолепните стихове от Les Fleurs du mal[16], които тя декламираше със сладкия си глас, придавайки му страстна меланхолия.
Ô toison, moutonnant jusque sur l’encolure!
Ô boucles! Ô parfum chargé de nonchaloir!
Extase! Pour peupler ce soir l’alcôve obscure
Des souvenirs dormant dans cette chevelure,
Je la veux agiter dans l’air comme un mouchoir!
[17]
Произнасяше думите така, сякаш ги вкусваше, изучавайки сладостта на всяка сричка, очите ѝ бяха затворени, гърдите ѝ потрепваха, а крехкото ѝ тяло се полюшваше в носталгичния ритъм на тези очарователни стихове. Докато я гледаше така — потънала в дълбок поетичен унес, на Калуст му се свиваше нещо под лъжичката, сякаш пламенният рецитал бе някакъв зов, може би дори похотлив намек, и той трябваше да положи усилие, за да не запуши устата ѝ със страстна целувка.
Въпреки еротичния привкус, който тя влагаше в рецитираното, постепенно стана ясно, че приема задачата сериозно и с голям професионализъм. Това не пречеше на младата учителка да се вълнува от някои четения, особено на най-популярните творби на Йожен Сю и Александър Дюма. Бе толкова запалена по тези автори, че една сутрин го заведе до Старото пристанище и седнаха в рибарска лодка, в която ужасно смърдеше на риба.
— Къде отиваме? — попита Калуст, смутен от миризмата.
— Искаш ли да четем? — отвърна тя със загадъчно изражение и показа книгата, чиято корица младежът веднага разпозна. — Ще те заведа при граф Монте Кристо.
Целта на пътуването им се очертаваше на хоризонта — загадъчният замък Иф на миниатюрен остров на около два километра югозападно от Марсилия, който Дюма увековечи в романа си „Граф Монте Кристо“, който бяха чели миналата седмица и чиито корици тя галеше в скута си. Когато пристигнаха, Калуст откри, че прословутият остров е изцяло зает от средновековна крепост, превърната в затвор — мястото, на което бе заточен главният герой на романа.