Слабостта на мадмоазел Дюпре към двамата романисти освен всичко друго позволи на младежа да забележи черта в характера ѝ, която му се стори специална — неизлечим романтизъм. Бе невероятно как дишането на учителката му се учестяваше, докато чете любовни сцени, описани с ярък драматизъм, което представляваше истинско предизвикателство за свенливия ѝ ученик. Как можеше да помири в себе си страстта на французойката към любовните литературни моменти и огъня, който го изгаряше отвътре по време на уроците?
Книгите нямаха отговор на този въпрос.
Щом страниците не предлагаха решение на новите предизвикателства в живота, Калуст разбра, че може да разбули загадката по улиците на Марсилия. По-точно с помощта на дамите, които се въртяха край оживения булевард в сърцето на града — Ла Канебиер. Тези жени носеха къси до коляното поли, раменете им бяха голи, като понякога дори показваха зърната на гърдите си, а силно гримираните им лица бяха усмихнати и подканящи — нещо, към което младият чужденец не можеше да остане безразличен.
Виждаше ги всяка вечер, когато се връщаше от разходка, или constitutional[18], както я наричаше баща му. Гледаше ги с престорена надменност, тъй като бе чувал, че госпожиците за лесна любов носеха в слабините си неизлечими болести. Любопитството обаче като червей усърдно дълбаеше съзнанието му и го изкушаваше. Как да остане равнодушен към тези женски съблазни?
След известно време събра кураж и измисли как да спомене темата в разговорите си с мадмоазел Дюпре. Подходяща възможност за това изникна през една петъчна утрин, докато четяха „Парижките потайности“ на Сю, чието действие, изпълнено с мелодраматични моменти със съмнителна достоверност, се въртеше около парижкия пролетариат. В един пасаж се разказваше за жена, която продаваше прелестите си на улицата, и, съзирайки удобния случай, Калуст веднага се възползва.
— Интересна е тази история за лесните жени — отбеляза той с най-невинното изражение, на което бе способен. — Знаете ли, мадмоазел, в Константинопол няма такива неща.
Учителката престана да чете и вдигна поглед от книгата.
— В Константинопол няма изкусителни дами?
— Със сигурност има — отвърна младият арменец, — но не се показват така безсрамно по улиците. — Всичко е… как да кажа, някак си по-дискретно. А тук… Виждали ли сте какво става около Ла Канебиер? Ами те са навсякъде! И ако случайно мина покрай тях, ме заговарят! Пращат ми въздушни целувки! Искат да ме прелъстят! Дори снощи ми се случи, забележете.
Мадмоазел Дюпре тихо се засмя.
— Това тревожи ли ви?
— Малко… — отвърна той с престорена свенливост. Замълча за момент, сякаш се колебаеше дали да продължи. Естествено, не искаше да се показва като мамино детенце. — Искам да кажа, че съм просто любопитен, признавам.
— Любопитен ли? За какво?
— Да разбера какво е.
Момичето го погледна със загадъчно изражение, сякаш обмисляше някаква идея.
— Никога ли не сте били с жена?
Смутен, Калуст почувства, че се изчервява. Бе започнал разговора, без да знае докъде ще го доведе и какво ще му каже тя, но не бе очаквал подобна дързост от страна на учителката си.
— Не — призна тихо той.
Тя замълча и внимателно се взря в него, сякаш го изучаваше.
— А бихте ли искали да пробвате?
Младежът опита да отговори, но бе неспособен да промълви и дума. С усилие успя да произнесе някакъв звук, смътно наподобяващ онова, което би искал да каже.
— Да.
Мадмоазел Дюпре смръщи тънките си вежди и прехапа устни. Изглежда, обмисляше отговора. След това сякаш се реши. Вдигна ръка и бавно погали меките черни коси на своя ученик, разресвайки ги с пръсти — жест, който много приличаше на милувка.
— Заплатата ми е ниска, а времената са трудни — каза тя със същия сладък глас, с който декламираше поемите на Бодлер. — Но при едно щедро увеличение на възнаграждението ми, несъмнено бих могла да включа в услугите си и други учебни предмети, които… да кажем, биха обезсмислили необходимостта да прибягвате до тези дами с долен произход и подозрително здравословно състояние. Допълнително обучение за живота и природата.
Предложението шокира Калуст. Той се взира в нея в продължение на един дълъг миг с настойчивостта на човек, който се опитва да разгадае събеседника си, и тя издържа на погледа му. Разбра, че бе имал грешна представа за нея. Противно на впечатленията му, мадмоазел Дюпре не беше непоправима романтичка, а развратна лицемерка. С други думи — това, от което се нуждаеше.
— Това увеличение на заплатата ви… — започна той с пресипнал глас. — За каква сума говорим?