Със същото каменно изражение, за да прикрие емоциите си, Калуст разгърна листа и най-сетне зачете. Мигновено пребледня — единствената видима реакция, която макар и дискретна, бе достатъчна, за да разтревожи мадмоазел Дюпре.
— Нещо лошо ли?
Калуст я погледна печално и отново сведе поглед към телеграмата. Обърна листа и го показа на учителката си.
ФРЕНСКОТО ТИ ОБУЧЕНИЕ ПРИКЛЮЧИ (СТОП)
НЕЗАБАВНО ЗАМИНАВАШ ЗА ЛОНДОН (СТОП)
ЗАПИСАН СИ ЗА ПРИЕМЕН ИЗПИТ В КИНГ КОЛИДЖ (СТОП)
ТАТКО
Французойката прочете съобщението без коментар, прикривайки реакцията. Мосю Маршан, свикнал всичко да се върши веднага и както трябва, уведоми клиента си, че ще се погрижи за приготовленията по отпътуването, включително и за билет за първия кораб за Британските острови, и след пет минути вече бе на улицата, на път за канцеларията си.
Останали насаме, Калуст и мадмоазел Дюпре дълго мълчаха.
— Всичко се случи толкова бързо… — въздъхна тъжно тя. — Мислех, че ще останете по-дълго в Марсилия…
— Такъв беше планът.
— Тогава как ще обясните тази заповед да заминете? Защо Лондон? И защо сега?
Младият арменец сведе поглед към телеграмата, която още държеше в ръцете си, сякаш не знаеше какво да прави с нея.
Пое си дълбоко дъх, огорчен, че веселият му живот скоро приключва, и сетне се взря в учителката си.
— Сигурно са му казали.
— Какво?
Отново въздъхна, този път леко, сякаш вече бе приел съдбата си. Опита да се усмихне, но изражението му показваше само примирение.
— За нашите среднощни уроци.
II.
ЗАСТОЯЛИЯТ ВЪЗДУХ В МАЛКИЯ АПАРТАМЕНТ на първия етаж в една сграда на Бейкър Стрийт даде на Калуст ясна представа за степента на бащиното разочарование от поведението му в Марсилия. Дюшемето бе надупчено и в стаята се носеше неприятна миризма на мухъл. Съседите му бяха със съмнителен социален статус. Натъкна се на жената от съседния апартамент, от която го лъхна кисела воня; не бе се къпала от седмици, може би дори месеци. Върху стар бюфет до прозореца новодошлият намери писмо. Приближи се и забеляза, че пликът, лежащ сред дебел слой прах, носеше неговото име, изписано с почерка на баща му. Този път не бе заслужил посрещане от представител на банката, а само писмо с инструкции. Разбра, че трябва да импровизира.
Отвори плика и прочете краткото съобщение, в което Вахан му даваше указания как ще получава месечната си издръжка — достатъчна, за да живее спокойно в Лондон, но с която не би могъл да си позволи големи своеволия, както и името и адреса на някаква личност, описана като „изгряваща звезда на английския политически и бизнес небосклон“, която би могла да му помогне.
Следвайки насоките в писмото, на следващата сутрин Калуст отиде до Уайтхол — района на правителствените сгради близо до Парламента. Отправи се към Министерството на външните работи и се представи на рецепцията.
— Мистър Филип Блейк, моля.
— Имате ли уговорена среща?
— Кажете му, че е господин Саркисян от Константинопол.
Изпратиха го в една чакалня на първия етаж. На масичката имаше броеве на „Таймс“ и „Дейли Телеграф“, два броя от списание „Пънч“ и по един от „Уестминстър Ревю“ и „Лондон Магазин“, които младежът разлисти без особен интерес. Очаквано, статиите се занимаваха с най-различни актуални теми, но любопитството му бе привлечено от първия брой на „Пънч“ с няколко сатирични илюстрации на министър-председателя почитаемия Уилям Гладстон. Не е за вярване как англичаните се подиграваха със собствения си премиер! В Османската империя подобно нещо би било невъзможно! Въпреки това от малкото, което бе видял от британската столица, му се струваше, че не Лондон, а Константинопол западаше…
— Мистър Саркисян? — заговори го един чиновник, прекъсвайки четенето. — Господин секретарят ви очаква.
Кабинетът на помощник-секретаря на външните работи представляваше малък салон, облицован в червен махагон, с вази цветя навсякъде и голяма фотография на кралица Виктория на стената зад бюрото. Калуст бе посрещнат от рус мъж, облечен във фрак, със сериозно лице и официални маниери, който го поздрави със здраво, но кратко ръкостискане и служебна усмивка под грижливо засукан златист мустак. Англичанинът отривисто посочи към канапе в ъгъла на помещението.
— Казвам се Филип Блейк — представи се той със силен акцент на човек от висшата класа. — Бога ми, за мен е чест да се запозная със сина на уважавания господин Саркисян!