Без да губи време, Калуст записа адреса и на лицето му се появи лукава усмивка.
— Най-вероятно ще го посетя.
Планът влезе в действие, след като записа инженерство в „Кингс Колидж“. Младият арменец знаеше, че за да преуспее, трябва да промени някои неща в живота си. Първо трябваше да преодолее своята обсебеност от красивите неща; по-късно можеше да се посвети на естетиката, но преди това трябваше да намери мястото си в света. После трябваше да се махне от ужасяващия апартамент на Бейкър Стрийт, с който баща му го наказваше; намирането на жилище в квартал, отговарящ на амбициите му, оглавяваше списъка му с приоритети.
Разходи се из Хайд Парк Терас — едно от най-шикозните места в Лондон, в търсене на подходящо жилище. Намери елегантен апартамент на модерния Кромуел Роуд в Кенсингтън, от другата страна на Хайд Парк. Нае го веднага, въпреки високата цена, като го сметна за обикновена инвестиция. Пресичайки парка по права линия, апартаментът в Кенсингтън се намираше близо до къщата на Берберян, което бе доста удобно и едновременно му решаваше два проблема. От една страна, щеше да живее на място, внушаващо респект, което му се струваше важно, за да си създаде достоен имидж на благополучие, а от друга — разполагаше с подходящите условия за „случайна“ среща с мишената си.
Следващата стъпка бе да посети „Роял Ексчейндж“, за да закупи акции от наскоро основаните ЛЕСКо и Лондонската телефонна компания „Едисън“. Направи го на добра цена, тъй като двете фирми бяха нови и повечето инвеститори не бяха убедени, че залагат на сигурно. В неповторимия век на чудесата новите технологии се развиваха бързо, така че кой можеше да гарантира дали електричеството и телефонът не бяха просто мода, която времето щеше да заличи? Нима нарастващата скорост на прогреса не превръщаше едно бомбастично изобретение от днес в безполезна вехтория утре?
Към борсата и наемането на апартамента Калуст подходи със същата дискретност, с която поддържаше не особено редовна кореспонденция от разстояние с мадмоазел Дюпре. Не че изпитваше кой знае каква дълбока привързаност към бившата си учителка; просто вярваше, че е важно да запазиш връзките си с хора, които биха могли отново да са ти от полза. От време на време си разменяха писма и именно така младежът научи, че французойката, която преподаваше няколко езика и някои житейски изкуства, бе сбъднала мечтата си да запише литература в Сорбоната.
Тази сутрин Калуст се събуди рано, напръска се с одеколон, облече фрака, поръчан от „Севил Роу“, сложи цилиндър, завъртя бастунчето в ръцете си с надянати ръкавици и излезе. Повървя няколкостотин метра, спря се и зачака близо до една улична газена лампа с добра видимост към Хайд Парк Терас 11.
Младежът смяташе, че необходимите условия за изпълнение на подготвения до най-малката подробност план вече са налице. Трябваше само да предприеме следващата стъпка. Следвайки плана, остана там повече от час в очакване. По някое време, тъй като бе неизбежно това да се случи рано или късно, входната врата се отвори и Калуст съзря внушителната фигура на великия Оханес Берберян. Бе дошъл моментът да действа.
Следейки мишената си с крайчеца на окото, младежът решително тръгна по тротоара към номер 11 с темпо, което му позволи да мине покрай портата точно когато банкерът пресичаше тротоара и се готвеше да се качи на каретата.
— Господин Берберян?! — възкликна той на арменски, с изненадано изражение, сякаш всичко това бе една щастлива случайност. — Какво правите тук?
Като чу, че някой го заговаря на майчиния му език, банкерът спря пред каретата. Заинтригуван, той се обърна и погледна назад.
— С кого имам честта да…
— Калуст Саркисян — представи се младежът, сваляйки цилиндъра от главата си и протягайки ръка. — Син съм на Вахан Саркисян, ако си спомняте… Идвали сте в дома ни в Скутари и…
Лицето на мъжа светна, като чу познатото име.
— Разбира се! Вахан! Значи, вие сте синът му?
Двамата стиснаха ръцете си; банкерът — предпазливо, а младежът ентусиазирано разтърси неговата.
— Да! А, изглежда, сме съседи! — Той посочи към другата страна на парка. — Апартаментът ми е там отсреща и бях тръгнал към Ситито, когато ви видях. Захванал съм се с много изгодни инвестиции. — Калуст сложи ръце на кръста си и блажено въздъхна. — Светът е малък, нали? Кой би казал, че ще се срещнем тук, в Лондон, пък и живеем толкова близо един до друг!
Оханес се усмихна, показвайки два прекрасни златни зъба.
— Наистина! — съгласи се той, вече чувствайки се по-спокоен. — Какво, за бога, търсите тук? Има ли добри инвестиции в Ситито?