— Може да ви прозвучи странно, но никога не съм срещал дъщеря ви.
— Не е трудно да се уреди — отвърна бързо Оханес. Вдигна ръка и направи знак на един прислужник, който веднага се приближи. — Семаг, доведи малката Нунуфар.
Той кимна и изчезна сред гостите. Две минути по-късно се появи заедно с едно момиченце с болнав вид.
— Викали сте ме, господине — заговори тя с детския си глас.
— Искам да те запозная с господин Калуст Саркисян — каза баща ѝ. — Това е моята Нунуфар — небесен ангел, съкровище за очите ми.
Момичето повдигна леко полите си и се поклони. Беше слаба и носеше бяла рокля с поръбени краища, което ѝ придаваше ангелски облик, а меката ѝ черна коса се спускаше върху раменете. Макар че все още бе в началото на юношеството и не беше точно красива, малката имаше приятен вид.
— Здравей, Нунуфар — поздрави Калуст, видимо очарован. — Много си хубава.
— Благодаря, господине.
— Харесва ли ти Лондон?
— Да, господине.
Не беше много словоохотлива, но и никой не го очакваше от нея.
Жените трябваше да спазват благоприличие, особено в такава крехка възраст. Затова, след като се запознаха, Оханес направи жест с ръка, за да я отпрати.
— Поздравления, господин Берберян — каза Калуст, когато тя се отдалечи. — Дъщеря ви наистина е много красива.
— Истинско бижу, нали? Нямате идея колко кандидати има за ръката ѝ. Цяла сюрия!
— Представям си. Не се учудвайте, тя е великолепна!
— Да, но повечето от тях дори не са я виждали. Ще ви кажа нещо. Преследват парите ми, това е! Всички са един дол дренки!
Гостът зяпна и си придаде възмутен вид.
— О, не е за вярване!
— Бъдете сигурен. — По лицето на банкера внезапно се появи лукава усмивка. — Само че нямат късмет. Моята Нунуфар вече е сгодена. Ще се омъжи за далечен братовчед.
Калуст не се изненада. Обмисли най-добрия начин за действие оттук нататък. Бе спечелил част от доверието на Оханес, но имаше още много работа, поради което му се стори неразумно да разкрива истинската си цел толкова рано, още повече заради подозренията на Берберян към намерението на кандидат-съпрузите. Трябваше да изиграе картите си разумно и в правилния момент, когато щеше да държи всички козове.
— Ах, онези интересчии ще побеснеят! — възкликна Калуст с престорено възмущение. — Наистина, добре сте го замислили.
— Нали?
— Ами… този братовчед? Предполагам, че е човек с положение…
— Разбира се. Далечен роднина, но пък доверен. И, естествено, начин всичко да остане в семейството.
— Сигурен съм, че е отличен избор. — Калуст се поколеба. — Но представете си, когато дойде време, дъщеря ви да не иска да се омъжи за него…
Оханес се намръщи.
— Хм… Тя няма нищо против.
— Да, но още е прекалено млада. Тогава може да мисли по друг начин, знаете ги какви са жените. А може да се появи и по-добър кандидат. Как ще постъпите?
Домакинът свъси вежди, без да разбира накъде бие събеседникът му.
— По-добър ли? Кой?
— Просто предположение — побърза да обясни Калуст. — Вярвам, че не съществува по-добра партия, повярвайте ми, но само си представете… Повдигам въпроса единствено с намерение да продължим този приятен разговор… Та, представете си, казвам, че се появи такъв мъж или пък дъщеря ви категорично не приеме брака с братовчед си. Как бихте постъпили?
— Добре, при това положение ще трябва да подходя внимателно. Факт е, че нямаме подписано споразумение, нали? Това с братовчеда е само на думи.
Тези сведения бяха посрещнати от Калуст с дискретна глътка шампанско. Пазейки в паметта си образа на единадесетгодишното момиче, с което току-що се бе запознал, той остави чашата на масата, огледа гостите, сякаш за да оцени успеха на посещението си, и се усмихна на домакина.
— Разбира се, това е просто едно предположение.
III.
МЛАДАТА ЖЕНА ЗАБАВИ КРАЧКА, за да си проправи път през тълпата, като заобикаляше минувачите, които се изпречваха на пътя ѝ. Носеше голяма платнена торба и вървеше замислена за своите си работи, без да забележи силуета, който я следеше, откакто бе излязла навън. Спря се на бордюра, тъй като тракането на копита я накара да се огледа на двете страни — отдясно идваше карета, а отляво приближаваха двама конници. Изчака да минат и пресече по калната улица от другата страна на „Хаймаркет“.
Силуетът, който я следваше като сянка, също пресече улицата. Когато стигна от другата страна, той забърза крачка и пресрещна девойката до една продавачка на вестници, която крещеше с пълно гърло, приканвайки хората да си купят „Илюстрейтид Лондон Нюз“ или „Дейли Телеграф“.