— Ами дрехите? Къде се облича?
— В най-шикозния магазин в Лондон, разбира се. „Херъдс“, в Найтсбридж. Пожарът миналата година прекъсна посещенията в магазина, но докато завършат новите складове, управителят уреди да ѝ носят дрехите вкъщи, за да ги пробва, което всъщност е по-удобно.
Калуст не спря да записва.
— Боже! Колко е часът?
Сведенията бяха много подробни и разказът ѝ отне половин час. Когато си даде сметка за времето, прекарано в пъба, Дируа подскочи на стола и се изправи, почти в паника заради забавянето. Взе монетата и светкавично излезе от „Кинг Едис“. Калуст хвърли една корона на масата за бирите и пая и хукна след нея. Настигна я на ъгъла с вестникарката и я придружи до пазара с бърза крачка.
— Исках само да ви помоля още нещо.
— Не сега, господин Саркисян! — Лицето на гувернантката издаваше тревогата ѝ, че бе загубила представа за времето. — Какъв ужас! Госпожата ще ме уволни, ако закъснея! Бог да ми е на помощ, трябва да побързам!
Младият мъж вече знаеше как да привлече вниманието ѝ, затова извади от джоба си монета от един шилинг и я подхвърли пред погледа на прислужницата на Берберян.
— Ще ви плащам един шилинг на седмица, ако ми направите една малка услуга.
Това накара Дируа да спре, сякаш волята ѝ бе подвластна на парченцето метал. Поколеба се дали да се затича към пазара, или да се отдаде на изкушението. Второто спечели.
— Каква услуга?
— Да се срещаме всеки петък до Уелингтън Арч в Хайд Парк Корнър — предложи той. — Ще ви давам малки подаръци, които да поднасяте от мое име на госпожица Нунуфар. За тази работа ще получавате по един шилинг на седмица.
— Много добре — съгласи се тя. — Може да разчитате на мен.
Младата жена понечи да тръгне, но Калуст я сграбчи за рамото.
Освен това бих искал да ѝ говорите за мен. Хубави неща, разбира се.
— Какви например?
Младежът се изчерви; беше му неудобно така да се изтъква, но ако искаше да успее, трябваше да го направи.
— Ами, кажете ѝ, че… че ме намирате за красив например. — Изчерви се още повече, смутен от образа, който си изграждаше. — Че съм щедър и… истински джентълмен. Всичко, което жените харесват. Представете ме като най-галантния кавалер в Уест Енд.
— Какво ще спечеля от това?
Дируа вече се бе научила да играе играта, доволно си помисли младият арменец. Още по-добре! Така по-лесно щеше да осъществи плана си.
— От добрите думи за мен ли? Нищо. — Той замълча, за да ѝ даде да разбере, че още не е казал всичко. — Но имате интерес да я убедите, че аз съм правилният човек за нея.
— Защо?
— Защото, ако тя се омъжи за мен, вие ще получите хубава премия. — Извади още една монета от джоба си, като напълно съзнаваше, че това е победният му коз. — Десет суверена[23].
Масивното злато проблесна на дневната светлина, което направо слиса учителката. Дируа не откъсваше поглед от монетата и не можеше да повярва, че един ден може да притежава подобно съкровище, умножено по десет. Суверенът бе най-ценната монета в Англия: тежеше двадесет и четири унции и бе изработена от двадесет и две каратово злато. Как да устои на такава печалба?
— Господин Саркисян — заговори тя, задъхана от емоцията и неспособна да откъсне поглед от златото. — Считайте, че вече сте женен за госпожица Нунуфар!
За дъщерята на Берберян петъците се превърнаха в ден за подаръци. Използвайки Дируа за куриер, Калуст ѝ изпращаше букети от рози, бонбони, рокли от „Херъдс“, флакончета парфюм от „Флорис“ и малки дрънкулки по препоръка на гувернантката.
Към тези дарове младежът обикновено добавяше по някоя поема на френски, изписана на парфюмирана хартия, най-често стихове на Бодлер; вярваше, че галантните думи на поета ще разтопят сърцето ѝ. След като бяха подействали на мадмоазел Дюпре, защо да не проработят и при Нунуфар?
— Кажете дали ще хареса тази — казваше той при всяка среща с учителката, търсейки мнението ѝ. — Слушате ли?
— Разбира се.
Прочистваше гърлото си и с мелодичен глас демонстрираше най-добрия си френски акцент. В случая рецитира стихове от поема с така подходящото заглавие Hymne à la beauté[24].
— Tu contiens dans ton œil le couchant et l’aurore; tu répands des parfums comme un soir orageux; tes baisers sont un philtre et ta bouche une amphore, qui font le héros lâche et l’enfant courageux.[25]
— Не разбирам италиански — призна тя, — но направо ще я сразите.
Калуст допълваше ухажването си с чести посещения в дома на Берберян. Под претекст, че прави компания на Оханес, който чезнеше от мъка заради изолацията, породена от езиковите ограничения, Калуст намираше повод да се среща с избраницата си. Когато го видеше в къщата, Нунуфар се изчервяваше и загубила ума и дума, покриваше лицето си с ръце и побягваше в стаята си. Тази сцена много забавляваше всички присъстващи.