— Закъсняхте! — беше първото, което младежът ѝ заяви с ядосан тон. — Не ви плащам по един шилинг, за да ме карате да чакам!
— Само пет минутки…
— И пет секунди да бяха! Щом сме се разбрали за девет сутринта, това означава точно девет сутринта!
Учителката на дъщерята Берберян реши да не отговаря. Вече бе минала година, откакто играеше ролята на тайния любовен куриер на арменеца, и знаеше, че си има работа с изключително дребнав човек по отношение на непредвидимите ситуации от хората, които посрещаха с огромни изблици на гняв и най-малкото отклонение от плана. В опит да смени темата Дируа спря погледа си на пакета, който претендентът за нейната възпитаничка пазеше от дъжда.
— Това ли е днешният подарък?
— Да — отвърна той. — Бисквити „Хънтли и Палмърс“. Вътре е и поемата. Този път избрах нещо на Маларме.
Девойката протегна ръка, за да поеме пакета.
— Днес бързам — каза тя. — Госпожа Виржини иска да заведе Нунуфар на разходка край Темза и сутрешният урок ще е по-рано от обикновено. Трябва да…
— Не бързайте толкова — сряза я Калуст, стискайки подаръка. — Мисля, че дойде време да си поговорим…
— Сега не мога…
— Да бяхте дошли навреме! — скара ѝ се отново той. Замахна с пакета в ръка. — Вече цяла година се занимаваме с това — всяка седмица вие идвате тук, взимате подаръците, носите ги на момичето и накрая аз изобщо не знам какво става! Така не може!
Тя осъзна, че няма да може да се измъкне веднага, смръщи вежди, въздъхна и реши да изчака.
— Какво ви тревожи?
— Питам се какви резултати дава този план. Искам да кажа, правим ли нещо наистина?
— Правим каквото можем — обясни Дируа. — Тя приема ли подаръците? Приема ги. Толкова е доволна! Чува ли добра дума за вас? Постоянно! Говоря ѝ за бъдещето, което имате пред себе си, казвам ѝ, че я харесвате и ще я защитавате, каквото и да се случи… Общо взето, правя всичко по силите си. Наистина се старая. Ето, когато тя чете романи, особено тези на Остин, аз използвам всяка възможност, за да ви сравнявам с героите от тези произведения. Онзи ден например на един дъх изчете „Гордост и предразсъдъци“ и не спря да ми разказва историята. Като я видях толкова ентусиазирана, веднага отбелязах, че много приличате на господин Дарси в арменската му версия, а тя би могла да е в ролята на Елизабет.
Калуст доволно въздъхна.
— О, чудесно хрумване! — похвали я той. — И Нунуфар? Как реагира тя?
Дируа замълча, сякаш обмисляше какво трябва да каже, и си пое дълбоко дъх.
— Честно казано, не знам дали приема идеите ми с отворени обятия. Харесват ѝ подаръците, разбира се. Радва се и на поемите, чувства се поласкана. Но… — Тя се поколеба, търсейки точните думи. — Да кажем, че още реагира много… инфантилно.
Младежът забеляза колебанието ѝ и ce учуди на тези думи.
— Инфантилно ли? Как така?
— Ами тя… — Отново замълча. — Знаете как е, госпожица Нунуфар още е много млада, все пак е само на дванадесет, и живее в измислен свят. Тя си представя принца, който ще се появи на кон под прозореца и ще я отведе в нощта. Разбирате какво имам предвид, нали?
Калуст направо се ужаси.
— Какво? Тя иска аз да… да яхна кон и да я отвлека? Но това е…
— Няма предвид точно вас — прекъсна го гувернантката, на която все още ѝ бе трудно да обясни. — Просто някакъв принц, разбирате ли? Висок и рус младеж, който не спира да ѝ казва колко е красива. Вижте, трябва да разберете, че госпожица Нунуфар е на дванадесет и в главата ѝ са само историите на госпожа Остин и господин Скот. Трябва да бъдете търпелив и да изчакате да порасне, за да падне накрая в прегръдките ви.
Калуст погледна учителката в очите.
— Значи, казвате, че още не съм я покорил, ако ви разбирам правилно.
Раменете на Дируа много бавно се свлякоха надолу, сякаш се отказваше да търси по-завоалиран начин да му го съобщи.
— Точно така.
— Тогава какво да правя?
— Имайте търпение — посъветва го тя. Отново се поколеба, сякаш водеше вътрешна борба дали да говори, или да замълчи. Накрая се реши. — Ако позволите, има и друг проблем, който смятам, че ви засяга.
— Какво става?
— Господин и госпожа Берберян вече предугадиха вашите намерения, хубаво е да го знаете. При толкова цветя и подаръци само глупак или слепец не би се досетил. Така стана, че онзи ден ги хванах да обсъждат въпроса. Господарят, изглежда, ви харесва. Казва, че сте добро момче, свястно и умно. Но…
Тя проточи последната дума и замълча, сякаш не би се осмелила да сподели недоизказаното, но то се подразбираше.