Съзнавайки, че за да му сподели подобно нещо, събеседникът му явно му има огромно доверие, Калуст още повече се приведе към него.
— Целият съм в слух.
— Знаете ли, не съм разказвал на никого тази история — предупреди го домакинът и се огледа наоколо, за да се увери, че наблизо няма някой прислужник, който би могъл да го чуе. — Това го знаем само аз, брат ми, един министър и още една шепа хора.
— Не се безпокойте — увери го гостът. — Гроб съм, от моите уста нищо няма да излезе.
Оханес отпи глътка уиски и се настани по-удобно, като изпъна краката си напред.
— Семейството ми е от Кайсери, не знам дали сте чували…
— Дядо ми и баба ми са от там.
Усмивка на изненада озари лицето на Берберян.
— Не думайте! — възкликна той, видимо доволен. — Корените ви са от Кайсери? Но това е чудесно! Кайсери, както със сигурност знаете, е град Кесария, който се споменава в Новия завет[27]. — Придоби отнесено изражение. — Знаете ли какво ще ви кажа? Искаме или не, най-добрите арменци идват от там.
— Не се съмнявам! — потвърди убедително Калуст. — Вие сте жив пример!
Изчервен от ласкателството, Оханес се размърда на ориенталския диван.
— В Кайсери имах магазинче, където продавах всичко: килими, кухненски съдове, украшения и какво ли още не. Сред цялата стока, с която се занимавах, се намираха и разни метални вехтории. Така се случи, че изкупуването и продажбата на скрап потръгна и решихме да инвестираме предимно в нея. След известно време, когато бизнесът се разрасна достатъчно, аз се свързах с мой човек в Министерството на корабоплаването и му предложих да доставям мед на Османската държава. Този човек ме свърза с министъра и докато се усетя, вече имах изключителни права на доставка. Сключих сделката за нула време!
Гостът му го погледна невярващо.
— Просто така?
Домакинът се разсмя.
— Естествено, не беше толкова просто — призна той. — Платих на моя познат, който ме свърза с министъра, после платих на министъра, за да ми даде изключителни права и да подпише договора.
— С други думи, трябвало е да подплатите със солидни рушвети…
Оханес разпери ръце, сякаш се канеше да съобщи нещо очевидно.
— Драги приятелю, в Османската империя никой не забогатява, без да бутне пари на управниците и кликата, която ги заобикаля, както сигурно ви е известно — напомни Берберян. — Но пък ще ви кажа, че истинският бизнес съвсем не беше този. Тайната бе в цената. Медта, която доставях, беше два вида: с добро и с лошо качество. Затова имах един договор за единия вид мед и втори — за другия. В замяна на солиден рушвет убедих министъра да допусне малка грешка и да размени договорите, така че доброкачествената мед да се продава за определена сума, а тази с лошо качество — за три пъти повече.
Калуст отвори широко очи невярващо. Добре ли беше чул?
— Какво? — учуди се той. — Медта с лошо качество е била три пъти по-скъпа от добрата стока?
Оханес не можа да се сдържи и шумно се разсмя, последван от събеседника си, който тъкмо бе схванал същността на сделката.
— И аз, разбира се, ги залях с долнокачествена мед! — разкри домакинът през сълзи от смях, като си пое дъх. — Тонове! Все пак лошата мед ми струваше стотинки, а те ми даваха цяло състояние за кило!
— Гениално!
Двамата продължиха да се кикотят още известно време, забавляваха се искрено и целите се тресяха от смях. Пристъпът им бе толкова силен и шумен, че привлече любопитните погледи на слугите, но бе прекъснат от Оханес, чийто кикот прерасна в безспирна кашлица. Тогава трябваше да го изправят на дивана и да му дадат чаша с вода.
— Станах богат за една нощ! — каза той, след като се съвзе. — Тогава разширих бизнеса. Купих няколко кораба и започнах да се занимавам с корабоплаване. Все още недоволен от постигнатото, отворих банка и така станах най-богатият арменец в цялата империя.
— И всичко това заради някакви си разменени държавни договори…
Може би заради пристъпа на кашлица, Оханес усети, че пикочният му мехур го притиска. Направи знак на госта си да му помогне да се изправи. Преди да напусне салона, арменецът хвана ръката на Калуст и го дръпна към себе си.
— Никога не забравяйте този урок, драги — прошепна в ухото му. — На този свят никой не се издига, без първо да натъпче с пари нечий управнически джоб.
Младият арменец смяташе преди всичко да напълни собствените си джобове. Тази мисъл не му излизаше от главата, докато разпределяше времето си между няколко дейности.
Добре информираните залози на „Роял Ексчейндж“ му позволиха да натрупа значителна сума спестявания, поради което отделяше доста време на обичайните обяди с покровителя си Филип Блейк и на честите си посещения в Ситито. Това бе отлично спестовно средство, но на Калуст този източник на пари не му се струваше много надежден. Разбира се, сведенията на помощник-секретаря бяха сигурни, но от друга страна, какво щеше да прави, когато Блейк вече не заема тази длъжност? Откъде, по дяволите, щеше да черпи информацията, която му позволяваше да залага на правилните акции?