Останалите дейности, които изпълваха живота му в Лондон, бяха ориентирани към по-дългосрочни инвестиции. Една от тях, която му отнемаше цял ден в края на седмицата, бе свързана с плановете му за Нунуфар. Да стане част от семейство Берберян, бе главна цел за Калуст и момичето представляваше неговият пропуск. За да го постигне, продължаваше да поддържа контакт с Дируа, която го осведомяваше за случващото се на Хайд Парк Терас 11. Гувернантката обаче бе слисана от поведението на младия арменец.
— Господине, та вие спряхте да правите подаръци на Нунуфар и почти не говорите с нея! — отбеляза тя, озадачена. — Как очаквате да я покорите така?
Въпросът прозвуча прекалено дръзко и младежът искаше да ѝ отвърне, че това не е нейна работа, но се сдържа. Имаше нужда от нея и може би най-разумно бе да ѝ обясни; това щеше да запази мотивацията ѝ.
— Наистина ли не схващате? В заможните арменски семейства браковете се решават по сметка от родителите. Кой уговоря брака на Нунуфар с далечния братовчед? Не е нито един от двамата, а родителите им!
— И какво от това?
— Опитвам се да се харесам на господаря ви! — извика Калуст. — Защото точно той, драга моя, ще ми даде дъщеря си.
Сред всички планове и задължения по-голямата част от времето на младия арменец, естествено, бе заето със следването. От инженерната специалност в „Кингс Колидж“ Калуст разбра, че призванието му не бе изграждането на мостове или небостъргачи като онези, за които казваха, че се строят от другата страна на Атлантика. Но ако нищо от това не го интересуваше, защо тогава учеше инженерство? Как образованието щеше да е полезно за бъдещето му? Нима просто си губеше времето?
Потърси съвет от Блейк. След няколко идеи, които протежето му отхвърли, на англичанина му хрумна нещо ново точно по време на десерта в „Симпсънс“.
— Баща ви не е ли най-големият вносител на керосин за Османската империя? — припомни му той. — Защо не се ориентирате към тази сфера? В тая работа има бъдеще!
— Керосинът ли?
— Петролът, приятел! Петролът!
Идеята постепенно проникна в съзнанието на Калуст. В крайна сметка отговорът на въпроса му бе очевиден. Тогава започна да проучва всичко, свързано с маслото, което извираше от камъните. Същото, за което така ентусиазирано говореше неговият покровител и което бе донесло толкова пари на семейството му. Внимателно прочете докладите на американската „Стандарт Ойл“ и колкото повече научаваше, толкова повече се убеждаваше, че англичанинът има право.
Така, когато дойде моментът, в който ръководителят му от „Кингс Колидж“ го попита каква тема мисли да разгледа в дипломната си работа за завършване на курса, отговорът отдавна бе премислен.
— Петролно инженерство.
Отне му две години да подготви тезата си. Изучи технологиите на добив и рафиниране, но преди всичко се съсредоточи върху пазарните условия, нарастването на търсенето, проблемите на снабдяването и спада в цените, предизвикан от агресивните конкурентни практики на „Стандарт Ойл“.
Представи дипломната си работа през пролетта на 1887 г. и няколко месеца по-късно завърши образованието си с отличие и два медала за заслуги — един по естествени науки и един по инженерство. Когато баща му научи новината, му изпрати възторжена телеграма, в която го поздравяваше и изказваше гордостта си — синът му се бе дипломирал в Англия, и то с отличие! Кой не би се гордял? По-нататък краткото телеграфно съобщение завършваше с ясна заповед.
ВРЪЩАЙ СЕ ВКЪЩИ СТОП
При последното си посещение при Берберян Калуст дори не влезе в къщата на Хайд Парк Терас 11. На прага на портата Калуст се натъкна на Оханес, който тъкмо излизаше.
— Какво ви води насам, младежо? — поздрави той. — Хайде, елате. — Домакинът го хвана под ръка и го поведе към улицата. — Писна ми да стоя затворен в къщата. Искам да се разходя в парка, пък сам ще ми е скучно. Правете ми компания.
Пресякоха улицата внимателно, за да избегнат пръските кал, хвърляни от конете и каретите, и отидоха да се пошляят в големия парк в центъра на града. Докато обикаляха между градините, Оханес коментира времето в Лондон, наричайки го „нещастно“, като същевременно похвали британците за грижите, които полагаха за тревните площи. Събеседникът му слушаше, без да отговаря, и само кимаше механично, сякаш не обръщаше много внимание на думите му. Телом бе там, но в ума си — другаде. Тъй като този монолог не можеше да продължи безкрайно, между двамата се настани неловка тишина.