Влакът потегли едва след като всички дилижанси пристигнаха невредими. Пътуването беше сравнително кратко и след няколко часа, когато пътниците все още се възстановяваха от изморителното пътешествие с дилижанса, един кондуктор мина през всички купета, като чукаше по вратите и известяваше нещо, за което всички копнееха.
— Дами и господа — казваше той, когато някоя врата се отвореше, — след тридесет минути пристигаме в Константинопол.
VI.
ИМАШЕ НЕЩО УСПОКОИТЕЛНО В ОНАЗИ ДАЛЕЧНА ПРИПРЯНОСТ на платноходките и параходите, които кръстосваха Мраморно море, навлизаха в Босфора или излизаха от там, плъзгайки се леко пред къщите, разсичащи хоризонта — като гигантска картина, нарисувана с ярки акварели.
Константинопол струеше от прозореца на салона, където семейство Саркисян обядваха — прекрасен изглед, от чиято завладяваща красота очите на Калуст бяха отвикнали и сега жадно я поглъщаха.
Вниманието на родителите му обаче бе насочено към сина им, който тъкмо се бе върнал вкъщи; предпочитаха да съзерцават него, вместо града в далечината.
— Сега, след като завърши — говореше Вахан, докато сърбаше супата си, — какво смяташ да правиш?
Добър въпрос. През последните дни младежът си го бе задавал хиляди пъти.
— Не знам… — отвърна той. — Може би някои сделки…
— Сделки ли? Какви сделки? Та ти завърши инженерство!
— Вярно е.
— Ами… работи! Толкова работа има за вършене в тази страна! — Вахан погълна още една лъжица супа. — Искаш ли да говоря със Салим бей, за да види как можеш да бъдеш полезен?
Калуст се намръщи.
— Честно казано, нямам желание да строя пътища, мостове, сгради и каквото ще друго.
Баща му остави лъжицата в купата със супа и се взря в сина си с изражение, което подсказваше, че не вярва на ушите си.
— Но тогава защо учи инженерство? — попита той. — За какво финансирах целия ти престой в Лондон? Пък и скъпо ми излезе! Не мислиш ли, че трябва да има възвръщаемост на инвестициите? А и завърши чудесна специалност. Няма да останеш без работа.
Погледът на Калуст отново се зарея в града навън, който изпълваше рамката на прозореца от край до край. Загледа се във великолепието на Стамбул и грамадните силуети на Света София и Сюлейман джамия. Великани, вечно бдящи на пост, две светилища, обградени от минарета от четирите страни, като султани сред любовниците си в харема.
— Дипломната ми работа бе свързана с петрола — каза той с отнесено изражение. — Вие притежавате изключителни права за внос на керосин, нали така? — Отмести погледа си от далечния град и срещна погледа на баща си. — Защо да не съчетаем нещата?
— Искаш да се занимаваш с керосиновия бизнес? Тук са необходими търговски умения…
— Всъщност търговията на дребно с керосин също не ме вълнува. Струва ми се много по-интересно да се захвана със суров петрол и да помисля за различното му приложение. По време на следването си в Лондон осъзнах, че тук се крият невероятни възможности. Тъй като добивът на петрол едва започва и малцина имат представа за какво точно става дума, първият, заел се с този бизнес, ще има решаващо предимство.
— В началото ли? Но… мнозина отдавна са в бизнеса!
— Хора без подготовка и квалификация, господине. Обикновени авантюристи, това са те! Аз говоря за професионализъм, разбирате ли? Сериозни неща, като в Америка.
Вахан се върна към супата си. Всички около масата внезапно потънаха в мислите си. Чуваха се само приборите, които мелодично потракваха в чиниите, и ритмичното сърбане, подобно на музикална композиция за камбанки.
Господарят Саркисян дояде супата си и почака прислужниците да отнесат празните съдове, преди да заговори отново.
— Знаеш ли какво мисля? Трябва да попътуваш малко…
Синът му се взря в него с нескрита изненада.
— Да пътувам ли? Къде?
Един прислужник се появи и сложи плато с хоровац в средата на масата.
Печеното месо ухаеше така приятно, че на новодошлия за малко да му потекат лигите. Отдавна не бе хапвал този деликатес от детството си.