— Това покана ли е?
Великанът сложи ръце на кръста и се взря в събеседника си с навъсено лице и с навит камшик в ръката, сякаш всеки момент щеше да му се нахвърли.
— Това е заповед!
Докато следваше Емануел по улиците на Баку на връщане към хотела, Калуст бе смаян и уплашен. Арменецът бе свалил сакото си и го тупаше от прахта, която бе полепнала по него, докато лежеше на улицата. Инцидентът бе помрачил желанието му за разходка и той помоли да се върнат в хотела. Макар ужасен от преживяното, Калуст се чувстваше по-скоро объркан.
— Винаги ли е така?
Шведът се усмихна.
— Да кажем, че Баку е много оживен град — отвърна той. — Нападенията са ежедневие и почти няма полиция. — Той посочи c палец мъжа, който ги следваше. — Който иска сигурност, трябва да наеме някой татарин или от онези грузински принцове, които ходят въоръжени до зъби. Иначе е загубен.
— Ами онзи кибритлия?
— Зиновиев ли?
— Да, и той ли е кочши?
Шведът се разсмя от сърце.
Наистина прилича на такъв — съгласи се той. — Но не е… Ако щете вярвайте, но Арпиар Зиновиев е един от най-богатите хора в Баку.
Това твърдение му се стори невероятно и Калуст помисли, че събеседникът му се забавлява за негова сметка.
— Кой? Онова чудовище? Един от най-богатите в… Не може да бъде! Шегувате се!
— Питайте когото искате — увери го Емануел. — Зиновиев притежава най-успешната компания в Баку след нашата и тази на Ротшилд. Човекът буквално се къпе в рубли! Толкова е богат, че дори не знае какво да прави с парите си!
Все така объркан, Калуст си припомни образа на мъжа със свирепо лице, който с голи ръце се биеше с групичката просяци на улицата. Нима бе възможно този главорез да бъде петролен магнат? Невероятно наистина! И преди всичко, колко бе различен той от всички милионери, които бе срещал преди! Бе трудно да си представи Оханес Берберян или дори Базил Захаров в такава светлина!
— Как е възможно? — попита той. — Как така тип като него е станал толкова богат?
— А, историята на Зиновиев е достойна за роман на Дюма! — отбеляза домакинът. — Знаете ли, че той е арменец като вас?
— Наистина ли?
— В началото бил бедняк, скромен селянин, нает да прислужва на генерал. Този генерал обаче бил адютант на царя и имал интереси в Баку. Дошъл насам и довел Зиновиев със себе си. Тъй като му липсвала полската работа, нашият приятел дал мизерните си спестявания за лозе в покрайнините на града. Нищо особено, разбира се. Един ден Зиновиев не отишъл на работа и генералът се разгневил. Нарекъл го безделник, казал му, че ще го уволни и т.н. Не успял да изпълни заканите си, защото в имота на Зиновиев били открити значителни залежи на петрол.
Калуст зяпна от изненада.
— Шегувате се!
— Човекът забогатя за една нощ. От шепа земя изкара близо половин милион долара! Въпреки че е груб и недодялан Зиновиев не е никак глупав. Реши да не спира дотук и тъй като имаше много пари, продължи да купува земи. И понеже късметът привлича още късмет, а парите — още пари, той откри петрол и по нашите земи! — Емануел се разсмя. — Та от едно нищо и никакво лозе Зиновиев построи империя. Сега има толкова пари, че дестилира керосина в цистерни от платина! И, разбира се, издигна същински арабски палат в който всяка седмица организира нечувани забави…
Калуст се спря на тротоара и остана известно време така с вперен поглед в своя водач, сякаш отказваше да повярва на историята. Сетне поклати глава и тръгна отново.
— Какъв късмет, а? Той ви покани на следващата сбирка.
Емануел се обърна към госта си и загадъчно се усмихна.
— Ние бяхме поканени, драги — поправи го той. — И двамата.
— Какво искате да кажете?
Двамата спряха пред грандхотела — началната точка на тяхната печална разходка, и шведът посочи Калуст, като го докосна с пръст по гърдите.
— Вие идвате с мен!
VII.
НА СЛЕДВАЩАТА СУТРИН КАЛУСТ СЕ СЪБУДИ от леко, но настойчиво почукване по вратата. Сънен, арменецът отвори едното си око и надникна през прозореца; небето тъмнееше в сини тонове, а лилаво сияние на хоризонта бе знак, че слънцето се готви да изгрее. Беше рано. Той стана и се заклатушка в тъмното, ругаейки тихо през зъби, като заплашваше да обезглави негодника, дошъл да го безпокои в толкова неподходящ час.
Ядосан, рязко отвори вратата и съзря пиколо, което чакаше в коридора.
— Добро утро, господине — поздрави младежът с явно неудобство. — Простете, че ви събуждам, но господин Емануел Нобел изпрати куриер да съобщи, че ще ви чака долу точно в шест.