Мъжагата застана до Емануел и разтърси раменете му, като го остави почти без дъх, и му залепи четири звучни целувки по бузите.
— Арпиар, престанете!
Зиновиев го пусна и гръмко се разсмя.
— По-крехък си и от някоя госпожица, Нобел! — възкликна той. — Ако имаше и цици, щях да те изпапкам!
— Какво говорите, човече? Дръжте се прилично!
Двуметровият великан отново се разсмя. Той рязко вдигна ръка, показвайки градината.
— Е, харесва ли ви забавата?
— Опасявам се, че не мога да отговоря на въпроса ви — отвърна шведът. — Току-що пристигаме и досега успяхме да видим само онези артисти.
Зиновиев огледа тълпата и направи знак на няколко танцьорки, които тъкмо бяха приключили изпълнението си на откритото пространство пред един внушителен фонтан.
— Момичета, елате!
Танцьорките се затичаха към тях с малки крачки, докато се кикотеха и си подвикваха една на друга.
— Имате ли нужда от нас, мосю?
Домакинът не обърна внимание на русокосата красавица, която го бе заговорила на френски. Вместо това той се обърна към двамата гости, които стояха наблизо, и посочи групата момичета с палец.
— Харесвате ли някоя?
Калуст и Емануел се спогледаха, изненадани от въпроса.
— Ами… — смути се шведът. — Госпожиците са много хубави, но, естествено, аз не ги познавам и не мога да…
— Не ги познавате ли! Хубаво ги вижте, по дяволите!
Двамата мъже огледаха всички момичета. Бяха пет — три руси, една червенокоса и една чернокоса. Имаха пищни форми и дълбоки деколтета, от които се подаваха зърната на гърдите им. Интересно защо не се чувстваха неудобно, че се излагат така на показ като добитък. Напротив, гледаха мъжете с очакване, премигваха и се усмихваха. Като забелязаха колебанието им, едната хвана гърдата си и я разклати като зрял плод, докато хвърляше предизвикателни погледи на Емануел.
— Ça vous plaît, m’sieur? [35]
Шведът се изчерви, запъхтя се, без да знае какво да каже, очевидно засрамен.
— Ами… очарователни са — заекна той. — Обаче… може би някой друг път. — Махна с ръка наоколо. — Сега бих искал да разгледам имението и да се наслаждавам на забавата. Струва ми се, че е весело.
Зиновиев се намръщи и изгледа подозрително госта си:
— Абе, Нобел, да не си обратен?
При този изключително директен въпрос шведът се разсмя нервно.
— Разбира се, че не — отвърна твърдо той. — Само че не съм много по тези неща…
Домакинът разочаровано поклати глава и се обърна към Калуст:
— Ами вие? Ще си изберете ли някоя?
Дребничкият гост се сви още повече, смутен от грубите маниери на Зиновиев, но не се посвени да огледа отново момичетата, по-специално едната русокоса — тази с по-пищните форми. Поколеба се за миг, след като тя облиза яркочервените си устни с влажния си език, но накрая поклати глава.
— Не
Домакинът присви очи и се наведе над него; очевидно не му хващаше много вяра.
— Струва ми се, че ви се иска да се позабавлявате — прошепна той. — Защото не искам хората да говорят как сте дошли на гости на Зиновиев и не сте се веселили! — изръмжа внезапно той. Вдигна пищната блондинка с червените устни, сякаш бе чувал с картофи, и я тръсна пред новодошлия, като не пропусна да притисне щедрите ѝ гърди към лицето му. — Хайде, вземайте курвата! — Той посочи към голямата къща. — Заведете я в някоя от стаите. Забавлявайте се!
Калуст не знаеше какво да направи и местеше погледа си между Емануел, Зиновиев и момичето, което вече се отъркваше в него. Тогава шведът се намеси и издърпа приятеля си настрана.
— Нали щяхме да се разходим? Да вървим.
Двамата се отдалечиха, за да се пошляят наоколо. Минаха покрай акробати и фокусници, които изпълняваха своите номера, танцова трупа цигани, облечени в бели ризи и черни панталони, а жените носеха дълги поли в ярки цветове. Навсякъде имаше дълги маси, отрупани с различни видове месо и сладкиши, и сервитьори, които маневрираха сред гостите с пълни подноси с чаши шампанско. Но преди всичко имаше много красиви жени, очевидно европейки. Докато ги наблюдаваше в захлас, Калуст забеляза, че някои често влизаха в къщата под ръка с гостите, а други излизаха, като приглаждаха роклите си. Емануел не каза нищо, но бе ясно, че домакинът ги бе довел от най-добрите европейски бордеи специално за приема.
След известно време шведът осъзна, че това не бе нищо друго освен оргия, маскирана като светско тържество, и извади часовника от джоба си, за да провери колко е часът.