— Кайзерът! — извика млад турчин, който скачаше по тротоара. — Дайте път на кайзера!
Кортежът се показа иззад завоя и Калуст се присъедини към тълпата, която изпълваше крайбрежната алея, движейки се към Босфора. За миг, като проливен дъжд, чиито капки падат и изчезват, той успя да зърне само главата на императора, носещ островърхия шлем Пикелхаубе, и роклята на германската императрица.
Ескортът бързо изчезна в края на улицата, явно на път към дворците Долмабахче и Йълдъз. След първоначалното вълнение Калуст се сети, че бе виждал на живо всички могъщи управници на този свят — преди време бе засякъл царя в Тифлис[38], а сега кайзерът беше в Константинопол. После се върна на пейката, откъсна се от всичко наоколо и се потопи в писането на статията.
Написа последните редове същата вечер в дома си в Скутари. Младият инженер прочете текста безброй пъти, като постоянно поправяше дребни грешки — тук неправилен словоред, там две неточни съгласувания, докато накрая успя да го прочете два пъти без нито една забележка. Текстът му се стори съвършен. Тогава се надигна от стола и потърси плик в бюрото. Сгъна листа със статията, пъхна го вътре и го запечата с лепило. Написа името и адреса си на мястото на подателя и тези на мадмоазел Дюпре на мястото за получателя. После се отправи към стаята на прислугата и се провикна:
— Гугас!
Старият слуга изникна незабавно в салона, облечен в безупречно бяла униформа.
— Да, момченце.
Навикът на каведжи след толкова години все още да го нарича „момченце“ не го дразнеше. Беше прекалено стар, за да свикне с факта, че синът на господарите е пораснал мъж. Затова Калуст не каза нищо, а просто му подаде плика.
— Гледай утре да изпратиш това писмо.
Каведжи изчезна, а Калуст, доволен от свършената работа, излезе на терасата, за да се наслади на момента. Вечерта бе приятна и той се изтегна на любимия шезлонг на баща си, за да наблюдава нощен Константинопол. Всъщност гледката не представляваше нищо особено; виждаха се няколко трепкащи светлинки от газени лампи, вероятно захранвани от керосина, който баща му внасяше от Баку и Америка, чиито отражения проблясваха в неспокойните черни води на Босфора.
Затова пред погледа на Калуст се простираше тъмно пространство, с изключение на добре осветения дворец Йълдъз, където султанът бе посрещнал германския кайзер. Родителите му също присъстваха по покана на техния покровител от Високата порта Салим бей.
Уморен от дългия ден на вглъбено писане, той се отпусна, унесен от успокояващото плискане на вълните само няколко метра по-нататък, и неусетно заспа в удобния шезлонг.
Събуди се няколко часа по-късно, когато чу гласовете на родителите си в салона. Скочи на крака все още сънен и след минута, когато се поразбуди, усети хладния ветрец, който се бе извил над Скутари. Стана му студено и, търкайки ръце една о друга, влезе вътре.
— Ха! — учуди се баща му, когато го видя в салона в този късен час. — Още ли си буден?
— Заспал съм навън — обясни Калуст. После се прозя широко и дълго, сякаш за да потвърди последните си думи. — Как мина банкетът? Хареса ли ви?
Вахан си пое дълбоко дъх.
— Кайзерът е луд за връзване! — заяви той, като няколко пъти почука с пръст по слепоочието си. — Луд за връзване, казвам ти! Този тип ще създаде сериозни проблеми на света, помни ми думата.
Думите на баща му учудиха Калуст, който все още не се беше събудил съвсем.
— Какво е станало? Какво е направил?
— Започна да вдига тостове за султана и ни в клин, ни в ръкав обяви, че обича исляма! Можеш ли да си представиш?
— Какво? Но той не е ли християнин?
— И аз така мислех… всъщност още го мисля. Но така или иначе човекът не е добре с главата. Турците полудяха от радост, разбира се. Дори започнаха да го наричат хаджи Вилхелм.
Калуст разтърси глава, сякаш да подреди мислите си.
— Почакайте, разкажете ми всичко отначало. Значи, това се е случило на банкета, даден от султана? И вие бяхте там?
— Разбира се, че бяхме там, младежо! — възкликна Вахан, подразнен, че синът му се съмнява в думите му. — След банкета германците напълниха чашите си с вино, за да вдигнат тост, и турците се присъединиха към тях, само дето пиеха вода. Дотук всичко бе в реда на нещата. Тогава обаче кайзерът, като истински вероотстъпник, изнесе дълго хвалебствие на исляма и каза, че християните трябва да се засрамят. После заедно със султана се оттегли в харема, където явно са се насладили на изпълнението на черкезки танцьорки.