Калуст надлежно изпрати екземпляр от книгата на Хайд Парк Терас 11 в Лондон, за да покаже как през изминалата година бе развил статията в Revue des deux mondes. Тогава Оханес Берберян му бе върнал отговор, пълен с ласкателства, изключително доволен от прочетеното, с „възторжени поздравления“, но без да добави нищо особено за дъщеря си освен краткото „Нунуфар е добре“.
Този път, когато писмото от Лондон пристигна, младият инженер едва успя да сдържи вълнението си. Разгъна тънката хартия и зачете редовете, изпълнени със загадъчните знаци на арменската азбука.
Оханес признаваше безкрайното си вълнение от отпечатването на толкова хубава творба, отбелязвайки, че „дори Нунуфар е останала изключително впечатлена“. По-важно обаче бе написаното в последните редове:
„Признавам, драги, че най-сетне успяхте да ме впечатлите — бе написал Берберян, — поради което се питам дали все още имате интерес към ръката на дъщеря ми.“
В този момент Калуст разбра, че е спечелил.
IX.
БЛЕСТЯЩАТА КОРОНА В БЛЕДИТЕ РЪЦЕ НА ПАТРИАРХА ЗАСТИНА във въздуха за част от секундата и се спусна към черните коси на Нунуфар с такава тържественост, сякаш след миг щеше да стане притежание на най-великата императрица. Момичето, облечено в ослепителна рокля от червена коприна, погледна замечтано към своя избраник, на чиято глава вече имаше корона, сетне се обърна към кума — собствения ѝ баща, който бе застанал между младоженците, държейки кръст над главите им.
— Провъзгласявам ви за цар и царица на вашето собствено царство! — обяви патриархът с мощен глас, който отекна в църквата. — Нека да благословим общата чаша.
Както повеляваше арменската традиция, патриархът благослови чаша вино и младоженците отпиха от нея. Той благослови двамата млади, молейки Исус да ги закриля под сянката на своя свят и благочестив кръст, и накрая ги обяви за съпруг и съпруга.
Сватбеният марш огласи патриаршеската църква Сурп Аствадзадзин, която се намираше в самото сърце на Константинопол, а когато младоженците слязоха от олтара, за да поздравят роднини и приятели, в храма избухнаха аплодисменти.
— Поздравления! — провикна се някой.
— Да остареете все така заедно!
На церемонията присъстваха семействата Берберян и Саркисян, включително роднините от Анадола и Кайсери, които бяха пристигнали специално за сватбата, разбира се, с изключение на братовчеда, на когото Нунуфар бе обещана от малка. Той оправда отсъствието си с „лична неотложна работа“ — извинение, което поради личния характер на споменатия проблем бе изтълкувано от всички като сарказъм, неуважение и дори обида.
— Момчето ми! — каза Оханес, сграбчвайки Калуст за раменете. — Или вече трябва да те наричам… сине?
— Не и сине — разсмя се Вахан. — За щастие той все още си има баща.
— Така да бъде — съгласи се бащата на Нунуфар. — Обаче мога да ви отправя покана. Бих искал да дойдете да живеете в моя дом, тук, в Стамбул. Къщата е скромна, наистина, но мисля, че има всичко необходимо, за да задоволи нуждите ви.
Вахан свъси вежди.
— Свате, знаеш, че според арменската традиция булката отива да живее в дома на младоженеца.
— Добре знам традициите — отвърна Оханес. — Но времената се променят, да му се не види! 1892 година е! Двадесети век чука на вратата! Освен това в моя дом гълъбчетата ще са сами и никой няма да им държи сметка. Не ви ли се струва по-добре така?
— Как така сами? Ами вие?
— Ние живеем в Лондон, свате. Здравословното ми състояние не ми позволява да се върна, тъй като най-добрите лекари са там. Пък и не ми се ще да оставям бараката на произвола на съдбата, в ръцете на прислугата и бог знае още на кого. Ако гълъбчетата отидат да живеят там, даже ще ми направят услуга, разбираш ли?
Домът на Берберян съвсем не бе скромна къща или барака, както го описваше Оханес. Всъщност бе една от най-красивите резиденции в Константинопол. Намираше се в зелена зона, недалеч от двореца Топкапъ, и се радваше на прекрасен изглед към Мраморно море. Затова, без много да му мисли, Калуст прие поканата, мотивиран преди всичко от факта, че сватовете нямаше да му се пречкат.
Младоженците слязоха от каретата и съзряха новото бижу на Константинопол: новооткритият Пера Палас бе новата гордост на бащата на булката, който искаше да построи най-добрия и лъскав хотел в Османската империя, за да отсядат в подобаваща среда пътниците на „Ориент Експрес“.