— Влезте, моля.
Гласът на секретаря го изтръгна от унеса му, докато гледаше през прозореца. Мъжът се бе върнал в чакалнята и му правеше знак да го последва. Продължиха по коридора до кабинета. Калуст влезе в помещение, застлано с килими от Шираз, и видя Салим бей, който седеше на едно канапе с друг, по-възрастен турчин. Като видя младежа, покровителят на баща му се изправи, за да го поздрави и да го представи на непознатия костюмиран мъж.
— Това е господин Ахмет Ферит, министър на мините — каза той. — Както ти споделих онзи ден, Ахмет също прочете забележителната ти книга и тя много го заинтригува.
— За мен е чест — каза Калуст и леко се поклони на домакините си. — На ваше разположение съм за всичко необходимо.
Салим бей погледна към диваните.
— Засега трябва само да седнем — пошегува се той и махна с ръка към местата им. — Заповядайте.
След като се настаниха, един служител влезе в кабинета с джезве и три чаши, които постави на масичката пред тях. Отпиха от турското кафе, докато министърът на мините учтиво разпита Калуст за сватбата и му пожела щастие и благоденствие.
След десетминутен неангажиращ разговор той сподели експертното си мнение относно колекционирането на килими — тема, която интересуваше и трима им, Салим бей се прокашля и накрая подхвана въпроса, заради който бе свикал срещата.
— Присъствал си на посрещането на кайзера в града ни преди около три години, нали?
— За кратко — отвърна Калуст. — Спомням си, че случайно бях наблизо и тъкмо редактирах статията си за Revue des deux mondes, когато видях кортежа да пресича новия мост на Златния рог на път за приема, даван от Негово Величество султана.
Салим бей потри ръце.
— Много добре! — доволен възкликна той. — По време на това посещение възложихме на Дойче банк изграждането на железопътната линия през Анадола. Строителните работи вървят добре и се надяваме в края на годината да открием линията до Анкара. Идеята е да продължим изграждането до Багдад и след това до пристанището на Басра. По този начин германците искат да се сдобият с излаз на Индийския океан и от там да стигнат до колониите си в Танганайка[42], като избегнат Суецкия канал. Така ще се предпазят от евентуални атаки от страна на Великобритания и Франция и ще имат достъп до африканските суровини, необходими за развитието на индустрията им. Не забравяй, че Германия вече надмина Англия в производството на стомана.
— Ето защо Западните сили не одобряват договора с Германия. А и можем ли да ги виним?
— Факт — потвърди Салим бей. — За британците железопътната линия е заплаха за Индия. Смятат, че Германия става прекалено силна, дори по-могъща от британската, френската и руската империя, и правят всичко възможно, за да спрат развитието ѝ. — Той махна с ръка във въздуха. — Но… това е тема на друг разговор. Причината да те поканим на тази среща е свързана с определена част от проекта за железопътната линия. — Салим бей погледна към Ахмет Ферит. — Вярвам, че господин министърът ще ни осветли по въпроса.
Министърът на мините прочисти гърлото си.
— Германците изпратиха технически екип, който да проучи маршрута на линията до Багдад — започна той. — Преди няколко месеца обаче те поискаха среща с мен с молба да вземат на концесия находищата на Месопотамия. Това ми се стори странно, затова се замислих…
— Какво ли са открили, за да се интересуват толкова от онези земи?
— Аз си помислих същото! — възкликна Ферит с усмивка и посочи с пръст арменския си събеседник. — Виждам, че сте умен мъж, господин Саркисян.
— Предупредих те — каза Салим бей с блага усмивка. — Крушата не пада по-далеч от дървото.
— И какво направих? — продължи министърът на мините. — Поръчах да следят къде ходят германците. Открих, че са прекарали известно време в Мосул, Киркук и Басра, но въпреки че ги разпитахме, не забелязахме нищо особено. Все пак аз не се отказах. Убеден, че има нещо, което ни убягва, проучих биографиите на германските експерти, изпратени от Анадолската железопътна компания, за да изследват маршрута на линията, и разбрах, че между тях има геолози с опит в нефтодобива. — Той отвори куфарчето си, извади една книга, чието заглавие бе изписано със златни букви и която Калуст веднага позна — La Transcaucasie et le Bakou: souvenirs de voyage. — Всичко това ce случи по времето, когато четях вашия интересен труд. Събрах две и две и стигнах до извода, че германците са открили петрол по нашите земи и си мълчат като мишки.
— Сигурно ни мислят за глупаци — отбеляза Салим бей. — Или за слепци.