Тогава се появи баща му, следван от неколцина слуги, които носеха голям квадратен килим. Изработен бе от кашмирена вълна и изглеждаше захабен, но имаше странен десен — яркочервено и златно с множество геометрични фигурки във формата на дванадесетлъчни звезди, приличащи на снежинки.
— О! — възкликна германецът, зяпнал от изненада. — Това не е ли… не е ли могул[43]?
Калуст кимна.
— От осемнадесети век. Кураторът ми разказа, че са били част от колекция, задигната от Лахорския дворец преди няколко десетилетия по време на бунт.
— Купихте ли го?
— Индиецът трябваше да върне колекцията, тъй като е била открадната, но като награда за моята намеса кураторът ми подари два килима. Единият е част от колекцията ми и там ще си остане, а другият… Ами, баща ми ме посъветва да го запазя за вас. Каза ми, че ще ви хареса.
При тези думи клиентът отмести омагьосания си поглед от килима и се взря в събеседника си.
— За мен ли? Но… защо аз?
Калуст прочисти гърлото си и се приготви да изиграе коза си.
— Защото знам, че сте колекционер с изтънчен вкус — отвърна той. — Готов съм да ви продам този килим, разбира се, заедно със сертификат, издаден от куратора на музея в Лахор, за десет златни лири.
Възмутено изражение замени жадния поглед на германеца.
— Моля? Та това е цяло състояние! Нямам средства за…
— Но това е килим от осемнадесети век! — настоя арменецът. — Изработен е в периода на апогей на килимарството! Знаете ли какво е да притежаваш подобен екземпляр? Колекционери от целия свят ще ви завиждат!
— Прав сте — призна Гюнтер, който отново бе вперил поглед в килима. — Проблемът е, че нямам толкова пари.
— Ще ви направя отстъпка — Калуст се загледа в една точка, сякаш обмисляше цената. — Да кажем… осем златни лири.
— Ах! Опасявам се, че не мога да дам повече от пет. И то с много жертви, повярвайте ми.
Калуст си пое дълбоко дъх, преструвайки се на ядосан, и хвърли укорителен поглед на баща си.
— Казахте ми, че този клиент е специален — отбеляза ядно той. — Но щом е така…
— Почакай! — каза Вахан, в опит да спаси сделката. — Може би хер Гюнтер би могъл да ти бъде полезен по друг начин. Нали пишеш пътеводител за природните чудеса на Месопотамия? Ами хер Гюнтер много е пътувал по тези места. Ако намалиш още цената, може би той ще ти помогне. — Обърна се към клиента. — Нали така, хер Гюнтер?
— Разбира се! — веднага предложи услугите си германецът, нетърпелив да вземе килима. — С най-голямо удоволствие!
Калуст потърка брадичката си, сякаш размишляваше дали това споразумение ще му е от полза.
— Зависи какво можете да ми кажете — заяви накрая той с известна сдържаност.
— Какво ви интересува?
— Търся любопитни факти за природата и геологията на Месопотамия. Фумароли[44], непознати особености на почвата… неща, които биха били интересни за пътешествениците, които обичат природните феномени.
Гюнтер почти подскочи от радост.
— Случайно се натъкнахме на подобни любопитни явления — побърза да разкаже той. — Не знам дали сте наясно, но работата ми е да извършвам топографски измервания, за да определя с точност най-подходящия маршрут на железопътната линия, която изграждаме. В екипа ни има и геолози, които се занимават с малко странни проучвания. Преди време откриха две дузини дупки в земята, от които излизат пламъци. Кюрдските селяни ги наричат покровители на огъня и твърдят, че винаги са съществували. — Той повдигна вежди. — Това може да е интересно за пътеводителя ви, не мислите ли?
Много, помисли си Калуст, спомняйки си за вечните огньове, които бе видял на Апшеронския полуостров. Нямаше съмнение, че става въпрос за същия феномен. Все пак той се опита да скрие вълнението си.
— Може би — отвърна лаконично, с непроницаемо изражение като на играч на покер. — Значи, казвате, че това е в Кюрдистан?
— Мястото се нарича Баба Гургур и е близо до Киркук. Нашите геолози бяха много заинтригувани от огъня, който излиза от земята. Много се развълнуваха, когато го откриха.
— Открихте ли и други такива?
— Моите приятели ми разказаха, че такъв огън има и в района на Мосул — отбеляза Гюнтер. — Но признавам, че не съм ги виждал с очите си, тъй като по това време правих измервания в Ефратската долина.
Арменецът продължи да разпитва германеца с все така апатично изражение, сякаш разказът не му беше особено интересен; по някое време дори се престори, че се прозява. След като чу всичко, което Гюнтер знаеше, Калуст поклати глава.
— Не, нищо от това не ми се струва подходящо за моя пътеводител — заяви той. — Цената остава същата. Осем златни лири и нито стотинка по-малко.