Разтревожен и отчаян, Калуст видя служител с униформа на Международната компания за спални вагони и го пресрещна.
— Какво става, мосю? Къде е влакът?
Французинът сви рамене.
— И аз съм изненадан също като вас! — призна той. — Трябваше вече да е тук!
— Но ще дойде ли?
— Надявам се…
В три часа „Ориент Експрес“ все още не се бе появил. Горещината почти ги задушаваше, все пак беше краят на август. Тих стон, идващ от килима, изплаши двамата родители. Ефектът на приспивателното, което бяха дали на бебето, вече отминаваше.
— По-добре да го извадим от килима — тревожно каза Нунуфар. — Много е горещо, ще се задуши вътре!
Съпругът се огледа наоколо, в търсене на хилядите опасности, които дебнеха от всички страни.
— Успокой ce — помоли я той. — Наглеждай бебето, но не го изваждай от килима. Прекалено опасно е.
Бе достатъчно да хвърлят един поглед към случващото се във фоайето на гарата, за да разберат, че наистина трябва да проявят огромна предпазливост. Групичките от турци бяха започнали да се разхождат наоколо, хвърляйки заплашителни погледи към хората на перона, които чакаха влака. Следобедната молитва вече бе приключила и гара Сиркеси се пълнеше с току-що излезли от джамиите турци, като много от тях търсеха арменци. Напрежението ескалираше и безпокойството сред пътниците растеше.
Една жена изпищя.
В същия миг на перона настъпи суматоха и някой каза, че турците са се опитали да я завлекат навън, защото подозирали, че е арменка. Полковник от британската легация, който бе дошъл да изпрати свой приятел, с пистолет в ръка и твърда дума изтръгна нещастницата от лапите на побеснялата сган и не се стигна до по-сериозен инцидент.
След случката пътниците на перона сякаш инстинктивно се събраха по-близо един до друг. Приличаха на стадо овце, обградено от вълци. Повечето бяха европейци, но също изпитваха ужас от враждебната атмосфера, която цареше на гарата.
— Мили боже! — простена Нунуфар. — Какво ще правим? Влакът е отменен, а ние сме тук! Как ще се върнем в къщата на Салим бей с всички тези турци наоколо? Божичко! Ако трябва да излезем от тук, те ще ни…
Въздишките и разговорите на перона бяха заглушени от няколко последователни тътена и всички впериха погледи в края на линията. Черен локомотив, който изпускаше големи черни облаци пушек, се приближаваше, теглейки след себе си дълга колона зелени вагони.
— Уф! — въздъхна облекчено Калуст. — Най-после!
Пристигаше „Ориент Експрес“. Чакаха още час, за да слязат пътниците и чистачите на влака да свършат работата си. Турците се държаха все така агресивно, но присъствието на служителите на железопътната компания внасяше някакво чувство на сигурност.
В пет часа следобед началник-влакът се появи на вратата на един от вагоните и с усмивка се обърна към пътниците на перона.
— En voiture, m’sieurs et ‘dames!
Настъпи истинска суматоха, тъй като всички нямаха търпение да се качат във влака, където щяха да са в безопасност.
Калуст и съпругата му едва не изблъскаха останалите, за да бъдат едни от първите. Все пак успяха да се качат и веднага се скриха в купе номер десет, което бе резервирано за тях. Първото, което Нунуфар стори, когато затвориха вратичката, бе да извади бебето от килима, докато съпругът ѝ тъкмо пускаше щорите.
— Дръж го скрит между седалките — посъветва я Калуст. — Не сме в безопасност, докато влакът не потегли.
Няколко минути по-късно се чу свирката на началник-гарата вагоните се разтресоха, сякаш машината се прокашляше, и влакът потегли отначало бавно, после постепенно набра скорост, докато най-после напусна Константинопол, над които се носеха гъсти облаци дим — следи от опожаряването на армейските квартали. Чудовищната касапница бе в разгара си, но семейството най-после се намираше в безопасност в купе номер десет.
XII.
КАЛУСТ ХВЪРЛИ ПОСЛЕДЕН ПОГЛЕД КЪМ МАСИВНИТЕ КУЛИ на замъка, извисяващи се над пристанището с италианския трикольор, който се вееше под непрестанните пориви на вятъра, и стъпи на платформата, за да се качи на кораба, акостирал в живописния Триестки залив. Параходът принадлежеше на компанията „Лойд Триестино“, собственост на Оханес Берберян, бащата на Нунуфар, така че можеше да се каже, че вече са си у дома.
Параходът бе пълен с пасажери, много от тях арменци, които бяха успели да избягат от кланетата в Константинопол и в цял Анадол. Един юнга заведе семейство Саркисян до каютата им — малък апартамент в предната част — най-изисканото място на кораба, където Калуст остави съпругата и сина си и отиде да се разходи.