След тези думи англичанинът се обърна и се отдалечи. Зиновиев не бе свикнал на подобно отношение и понечи да го последва, но пътят му бе препречен от дребничкия мъж, който мълчаливо бе присъствал на малкия словесен дуел.
— Успокойте се, всичко ще е наред — каза Калуст. — Ще ви намеря каюта, дори ще гледам да е просторна и луксозна, не се тревожете.
Великанът спря и погледна надолу; черните му очи блестяха като перли сред рошавите му вежди.
— Кой си ти, дребосък?
— Един от собствениците на този кораб — отвърна Калуст, изопачавайки малко истината. — Затова мога да говоря с капитана. Аз му наредих да позволи качването ви на борда и… се надявам да намерим къде да ви настаним. Разбира се, няма да е лесно. Параходът е пълен и както забелязахте, капитанът не ни харесва много. Но съм сигурен, че с моите връзки все ще ви уредя каюта.
Думите му успокоиха Зиновиев, който разглеждаше събеседника си с все по-голям интерес.
— Струваш ми се познат, без майтап — накрая каза той. — Не гостува ли в моя палат в Баку преди няколко години?
По устните на Калуст заигра доволна усмивка.
— Прав сте, така е. Посетих резиденцията ви заедно с господин Нобел по време на едно… хм, частно празненство. — Той протегна ръка и се представи. — Калуст Саркисян, на вашите услуги. Семейството ми притежаваше изключителни права за внос на керосин в империята, а самият аз бях съветник по петролните въпроси в цивилната листа. — Арменецът махна с ръка наоколо. — Моят тъст, освен директор на корабната компания, която притежава този параход, е собственик на една от най-големите банки в Константинопол и на хотел „Пера Палас“, където отсядат пътниците на „Ориент Експрес“.
Великанът изръмжа одобрително.
— Значи, съм в добра компания!
— Разбира се — Калуст посочи една пейка на палубата. — Моля, изчакайте ме тук. Ще се опитам да ви намеря каюта. Няма да е лесно, но ще направя всичко по силите си.
Нунуфар бе останала без дойка, а нямаше кърма, затова бе поискала от една келнерка чаша хладко мляко, което даваше на капки в пресъхналите устни на Крикор. Бебето лежеше в майчината си прегръдка, повито в коприненото платно, и ядеше след хилядите перипетии, които бе преживяло по време на бягството от Константинопол.
Вратата на каютата се отвори и влезе Калуст. Извади прибрания под леглото куфар, който бяха купили в Триест, и го остави отворен върху дюшека.
— Трябва да напуснеш каютата!
Съпругата му спря да храни бебето и го изгледа изненадано.
— Моля?
Мъжът ѝ вече вадеше дрехите им от чекмеджетата и бързо ги прибираше в куфара.
— Един от най-богатите мъже в Русия е на борда! Запознах се с него, когато бях в Баку. Червив е с пари! Той също е арменец и е бил преследван в Константинопол. Преобърнах целия кораб за свободна каюта, дори говорих с капитана, но няма свободно място за него. Трябва да дойде тук.
Нунуфар го гледаше объркано, сякаш не разбираше думите му.
— Да напуснем каютата ли? И защо?
Съпругът ѝ бе толкова зает да подрежда нещата им в куфара, че дори не вдигна поглед.
— Защото той няма къде да се настани, вече ти казах!
— Това е негов проблем, не наш.
— Вече е наш. Трябва да излезеш, за да дойде той.
Думите на Калуст смутиха още повече Нунуфар, в чийто поглед вече се четеше изумление.
— Но тогава… Ами ние? — попита тя, сочейки към бебето. — Къде ще отидем ние?
— Стига! Отиваш на палубата! — отвърна той и махна с ръка към вратата на каютата. — Има удобни сенчести места, където ще се чувстваш много добре. Горещо е, нали? Ще бъде приятно да пътуваме на открито. Даже казват, че е добре за здравето. Ще се отрази добре на малкия.
— Ама… да не си полудял? Да живеем на палубата? Аз и бебето? На палубата?
— Само за няколко часа… надявам се. Ще се опитам да убедя капитана да ви намери нещо по-добро.
— Ами ти?
— Аз ли? Оставам тук с мъжа от Баку. Много е важно да се сближа с него.
Жена му поклати глава, отказвайки да приеме тази абсурдна ситуация.
— В това няма никаква логика. Не мърдам оттук.
В този миг арменецът спря да подрежда багажа и се взря в нея. В погледа му се четеше решителност.
— Слушай, Нунуфар — заговори той сериозно. — Това е голямата ни възможност, нима не разбираш? Човекът, на когото помагам, се къпе в пари. Толкова е богат, че е покрил стените на резиденцията си със златни плочи, представяш ли си? Видях го с очите си! Златни плочи! Сега не е моментът да се колебаем, а да действаме! Много е важно той да ме хареса и да ми дължи услуга, разбираш ли? Изключително важно! Бъдещето ни зависи от това. — Отново насочи вниманието си към куфара и прибра последните дрехи. — Вземи Крикор и върви на палубата. Може да ти звучи абсурдно, но те уверявам, че животът ни ще се промени според начина, по който се отнасяме с този тип.