И сякаш нямаше какво повече да добави, Калуст взе куфара и излезе.
Пътуването с парахода на „Лойд Триестино“, собственост на Берберян, продължи само една седмица, която на семейство Саркисян се стори цяла вечност. Като видя дъщерята на шефа си, оставена на палубата заедно с бебето, и след молбите на Калуст да уреди нещо, капитан Колинс изкара един юнга от каютата му и настани в нея Нунуфар и Крикор. Миниатюрното помещение се намираше близо до машинното отделение, превърнато във въглищна пещ. Не беше особено уютно, но предвид обстоятелствата — търпимо.
Калуст остана в луксозната си каюта заедно с благодарния Зиновиев. Въпреки различията си или може би именно заради тях, двамата арменци се погодиха добре; единият бе огромен, нахален и груб, а другият — дребен, тих и възпитан.
— Какво желаете за вечеря — запита Калуст другаря си по каюта, докато разглеждаше менюто, предлагано в ресторанта. — Има печена каракуда и спагети с морски дарове. Ако предпочитате месо, предлагат татарски бифтек и пиле с ориз.
Великанът, който удобно се бе изтегнал на леглото, махна отегчено с ръка.
— Що за глупости! — запротестира той. — Нима тези мръсни животни нямат никакви арменски ястия? Например хачапури или хоровац?
Погледът на Калуст отново се плъзна по списъка с ястия.
— Опасявам се, че не. Европейска кухня.
— Ах, по дяволите! Никога нищо нямат тези глупаци! Ако камшикът ми беше с мен, щях да ги науча аз…
— Мога да говоря с готвача — предложи любезно младият арменец. — Какво ви се яде?
— Какво ли? — Зиновиев въздъхна дълбоко, почти носталгично. — Знаете ли, едни кюфтенца ще ми дойдат много добре. О, колко добре само! — Той облиза устните си. — Би било чудесно.
Като чу поръчката на другаря си, Калуст веднага скочи и изхвърча от каютата с репликата „Веднага се връщам“. Отиде при Нунуфар и я заведе при корабния готвач, за да го научи да прави кюфтета.
Готвачът възропта, че пасажерите трябва да се съобразяват с менюто за деня, че не е възможно да приготвя различни ястия и че има страшно много работа, но банкнота от пет франка в крайна сметка подсигури съдействието му. След половин час традиционните арменски кюфтета димяха апетитно в чиния с гарнитура от ориз и вкусна разядка пилаки, заедно с бутилка шампанско.
Калуст не отказваше нищо на своя богат приятел и другар по каюта. Уверяваше го, че ще му бъдат сервирани любимите му ястия, пазеше го от комарите и слънцето, винаги имаше подръка изстудена бутилка шампанско и дори му четеше на глас вестниците, които купуваше на всяко пристанище. Въпреки това Зиновиев не оставаше напълно доволен.
— Няма ли жени в тая дупка? — оплака се той втората вечер, докато се почесваше по издутината между краката си. — Нима очакват един мъж да оцелее на такова пътуване? Да не съм някакъв поп!
Загрижен за приятния престой на госта си, Калуст слезе на палубата, където пътуваха хора от по-бедна черга, и се приближи до италианка, очевидно със скромни възможности, като се опита да я придума да предостави услугите си на богатия пасажер в замяна на двадесет франка. Отначало тя отказа, в крайна сметка за каква я взимаха? Замисли се, когато предложението се качи на петдесет франка и се съгласи, когато достигна сто.
— Е, добре! — въздъхна примирено тя. — Господ ще ми прости.
Сам Калуст я изкъпа, облече и парфюмира, като за целта използва от най-красивите рокли, които Нунуфар си бе купила в Триест. Даде ѝ подробни наставления как да задоволи пасажера и чак тогава я заведе в каютата, като я остави на разположение на Зиновиев за един час.
Но приятелството между двамата арменци не се основаваше само на подобен тип услуги. Винаги когато съзираше възможност, което обикновено се случваше, докато четеше новините във вестника, Калуст насочваше разговора към бизнеса и изтъкваше познанията си в областта и връзките си с министрите от цивилната листа. Така заговори за нещо, което накара Зиновиев да се замисли.
— Знаете ли — каза великанът малко преди да акостират в Саутхамптън, когато двамата си почиваха на чист въздух на палубата. — Имам неизчерпаеми залежи от петрол.
— Естествено! Не забравяйте, че гостувах в дома ви в Баку. Апшеронският полуостров е голяма работа, а? Проблемът е какво ще правите с целия керосин, който изнасяте за Османската империя. Знаете, че империята фалира. Сметките ѝ се управляват от ликвидационна комисия, съставена от представители на европейски банки. Един ден просто ще спрат да ви плащат…