— Дори не го споменавайте! Често се налага да гоня тези крадци, турците, за да си платят дължимото, какво мислите? Обирджии! — Той се поколеба. — Но какво мога да сторя? Държат ме в ръцете си. Проклети турци!
— Намерете други пазари.
— Лесно е да се каже — отвърна великанът. — Имам представител в Париж, който само ме краде. Понякога си мисля, че е по-лош и от турците. Светът е свърталище на крадци, казвам ви. Свърталище на крадци!
— Но за какво ви е представител в Париж? Центърът на Европа е Лондон, друже! С години съм залагал на „Роял Ексчейндж“ и добре знам какво говоря. Лондон е мястото, финансовият световен център, там законите се спазват и съдът уважава правата ни, това е столицата на най-голямата европейска сила, а на огромната ѝ територия няма и капка петрол. Ето това наричам сигурен пазар.
Зиновиев замислено почеса дългата си черна брада.
— Да… очевидно е. — Той разпери ръце в жест на безсилие. — Проблемът е, че в Лондон не познавам никого. Освен това предпочитам доверени хора. Не мога да отида там и да наема първия глупак, който се изпречи пред погледа ми, нали така? Нямам доверие на англичаните, с техните бели костюми и превзети разговори, освен това се мислят за нещо повече от другите. Имам нужда от човек от нашите, да говори нашия език и същевременно да разбира от бизнеса. Но откъде да намеря такъв?
— Значи, ви трябва арменец — предложи Калуст с блуждаещ поглед, сякаш и сам той не познаваше човек, който да отговаря на изискванията. — Някой, когото познавате добре и с опит в петролния бизнес. Освен това ми се струва важно този човек да има понятие и от финанси, не мислите ли?
— Няма да е лесно да го открия.
На палубата настъпи тишина.
— Смятам да се установя в Лондон и мога да потърся някого с тези характеристики — подхвърли Калуст възможно най-непринудено. — Разбира се, няма да имам много свободно време. Ще възстановя контактите си във Външното министерство и отново ще залагам на „Роял Ексчейндж“. С моите познания в петролния бранш мисля, че няма да е трудно да си намеря работа, която да…
Великанът изведнъж скочи, прекъсвайки мисълта на събеседника си, и настойчиво размаха пръст насреща му.
— А защо да не бъдете вие?
Калуст се направи на изненадан.
— Какво аз?
— Вие — мой представител. Защо не?
— Аз ли?
— Ама разбира се! Вие сте идеалният човек! Сякаш самата длъжност е чакала да се появите, за да ми хрумне да я създам!
Дребничкият арменец сведе поглед и си придаде скептично изражение, което бе научил от търговците на Капалъ чарши при пазарлъците си с тях.
— О! Не знам…
По грубото лице на Зиновиев премина сянка на разочарование и учудване.
— Не ми казвайте, че отказвате.
Калуст си пое дълбоко дъх и не отговори веднага, сякаш едва сега обмисляше въпроса.
— Не че не искам — заговори той. — Всъщност разполагам с отлични връзки в британското правителство и съм сигурен, че ще ви спечеля много пари в Лондон. Проблемът е, че имам планове, които биха били много изгодни за мен, а тази работа изисква пълно посвещение, както е очевидно. Не знам дали ще мога да…
— Сто лири! — прекъсна го арменският милионер. — Ще ви плащам сто лири месечно, за да бъдете мой представител в Лондон.
Като чу тази сума, Калуст пребледня. Сто лири на месец бяха много пари. Предоставяше му се невероятна възможност. А интуицията му на опитен търговец, познаващ тънкостите на пазарлъците на Капалъ чарши, му подсказваше, че това бе само началото.
— Малко са — каза той с най-голямото самообладание, на което беше способен. Получи му се, изражението му остана абсолютно непроницаемо. Бе настъпил моментът да играе твърдо.
— Сто лири звучат добре като основно възнаграждение, но аз обичам да работя… на процент.
Гъстите вежди на събеседника му се повдигнаха в знак на учудване.
— На процент ли? Какво означава това, по дяволите, никога не съм работил така! Плащам добре, мамка му!
Пръстите на Калуст се плъзнаха по масичката на палубата.
— Процентното възнаграждение е чудесен вариант за производител като вас — каза той. — Ако продам повече петрол или на по-добра цена, получавам повече. Ако продам по-малко или на по-ниска цена, печеля по-малко. Това е добър стимул, за да ви осигурявам по-изгодни сделки и за да ви помагам да печелите повече. Повече британски лири, забележете. За тези пари няма да е необходимо да преследвате клиентите, за да си платят, разбирате ли? Защото те не подценяват…
Зиновиев отново зарови пръсти в брадата си, докато обмисляше предложението. Имаше големи резерви относно заплащането на процент, но аргументите на събеседника му несъмнено заслужаваха внимание.