— Един процент — отстъпи накрая той. — Давам ви комисионна от един процент от продажбите.
— Десет.
Великанът облещи очи.
— Какво?! — възмути се той. — Умът ли си изгубихте? Никой не получава десетпроцентна комисионна! Това е прекалено!
— Тогава какво предлагате?
— Ами… Добре, да бъдат три процента.
— Осем.
— Абсурд! Това е лудост!
— Слушам ви.
— Четири процента.
— Шест.
Зиновиев упорито разтърси глава.
— А, не! — възкликна той. — Шест е много. Не мога да приема! В никакъв случай!
Събеседникът му скръсти ръце на гърдите си.
— Вижте, вече свалих достатъчно. За мен десет процента е разумна цифра. Но понеже сте ми симпатичен и бих искал да помогна на сънародник в тези трудни времена, приемам намаляване на комисионната на шест процента. Разбирате, че четири е много малко. Всъщност това е по-малко от половината от първоначалното ми предложение. Да приема, би означавало да изгубя залога.
Великанът въздъхна и погледът му се отнесе към хоризонта, сякаш морето би могло да му даде съвет.
— Разбирам думите ви — призна той. — Тогава уговаряме половината от първоначалното предложение и приключваме въпроса.
— Пет процента?
— Да. Но и те са много.
Всъщност това надхвърляше всичко, за което Калуст някога се бе осмелявал да мечтае. На дребничкия арменец му се искаше да заподскача от радост, да прегърне всички, които минаваха покрай тях, да се смее и да прави кълбета по палубата, но изразът на лицето му остана непроницаем, дори малко сърдит, сякаш неохотно правеше услуга на приятел.
— Става — съгласи се той. — Сто лири на месец плюс пет процента комисионна от продажбите.
Стиснаха си ръцете и споразумението бе сключено.
ТРЕТА ЧАСТ
Милиони
На какво ли не подлагаш човешките сърца,
о, проклета жажда за злато?
Вергилий
I.
ПОРТИЕРЪТ НАТИСНА БУТОНА И ГОЛЯМАТА КУТИЯ с железни решетки, подобна на гигантска клетка, се разтресе и се спусна надолу, което предизвика тих шепот между присъстващите. Отнякъде се чуваше пиано, което придаваше известна романтика на цялата сцена, но вниманието на петимата пътници бе изцяло насочено към движението на кутията.
— Това е чудо — отбеляза Калуст с усмивка. — Истинско чудо!
— Това е бъдещето, мистър Саркисян — отвърна портиерът. — Хотел „Савой“ е горд, че притежава първия електрически асансьор в света. Ще дойде ден, когато целият свят ще се задвижва от електричество.
Тази последна забележка изтри доволното изражение от лицето на арменеца.
— Не, драги — каза той и поклати глава. — Това няма да стане. Ако сте прав, кой ще купува моя керосин?
Асансьорът спря с леко друсане. Портиерът дръпна желязната решетка, поставена вместо врата, и направи път на гостите. Калуст, Нунуфар и останалите влязоха във фоайето, където музиката се чуваше по-силно, и се отправиха към салона, в който управата на хотела организираше тържеството. Той бе облечен в смокинг, както подобаваше на един джентълмен от изтънченото лондонско общество, пък и поводът го изискваше. Съпругата му носеше великолепна лилава рокля с волани от Париж.
— Мосю Саркисян! — чу се глас от лявата част на салона. — Мосю Саркисян, s’il vous plait!
Калуст ce обърна и разпозна мъжа с високо чело и дълги засукани мустаци, който се приближаваше.
— Мосю Риц! — възкликна той. — Поздравления! Разкошен прием!
— Моля ви, наричайте ме Сезар — усмихна се мъжът и гордо се огледа наоколо. — Празненството е наистина чудесно, не мислите ли? — Наведе се към събеседника си, за да му прошепне: — Опитайте лангустата. Поръчана е специално за случая от Флорида. Превъзходна е!
— Непременно. Не мога да пренебрегна съвета на гений в хотелиерството като вас.
— Много сте любезен, мосю Саркисян! — изчерви се Риц. — Надявам се да си прекарате чудесно в нашата компания!
Гостите в салона бяха от висшата лондонска класа. Благородни дами, които преди това са избягвали публичните изяви, изпълваха фоайето със своето upper class [47] произношение. От дъното на салона се чуваше развълнувано бъбрене, навярно заради присъствието на някоя високопоставена особа. Новопристигналата двойка се осведоми за самоличността на госта и един сервитьор прошепна: