— А, ето ви! — възкликна Блейк и стана да ги посрещне — Най-после.
Единият от новодошлите беше Хендрик ван Тигелен — нисък мъж с големи сини очи и зъбата усмивка, който наскоро бе, станал изпълнителен директор на „Роял Дъч“. Другият — Самюел Марк, който също не блестеше с висок ръст, имаше гъсти вежди и стреснат поглед. Той бе евреин и собственик на корабоплавателна компания, направила революция в транспортирането на нефт, бе я нарекъл „Шел“ заради някаква сделка на баща му, в която били намесени декоративни мидени черупки[48].
— Как е, приятели? — поздрави ги англичанинът, като влезе в ролята на домакин. — Закъсняхте, но все пак дойдохте.
Мъжете се поздравиха и след обичайните любезности се настаниха на масата. Калуст се взря в тримата мъже и си помисли, че именно те щяха да му осигурят пълния достъп до света на петролния бизнес. Работата за Зиновиев го въведе в бранша, но големите играчи стояха пред него: Филип, Хендрик н Самюел. Светът беше в краката им, макар че малцина биха го забелязали. След като разговаряха известно време, стана ясно, че двамата новодошли не са в особено добро настроение, дори изглеждаха унили.
— Но какво ви става? — учуди се Калуст. — Намираме се в най-добрия хотел в света и празнуваме Нова година, която ще ни отведе в новия век, а вие сте така умърлушени?
— Настъпва новата 1900 година, драги — поправи го Хендрик. — Двадесетият век ще започне през 1901.
— Подробности — отвърна арменецът и сви рамене, сякаш това бе съвсем маловажно. — След тази нощ в датата вече ще се появи деветка, а осмицата остава зад гърба ни, да го приемем така. Важното е, че това е паметен момент! Защо са тези погребални физиономии?
Хендрик въздъхна.
— Заради американците е — заговори директорът на „Роял Дъч“ — Не сте ли чули за новия гнусен ход на онези глупаци от „Стандарт Ойл“?
— Свалянето на цените ли?
— Ами да! Ако продължат така, тези типове ще ни докарат до фалит! Кой би издържал на подобни цени? Та те са по-ниски и от себестойността на продукта! Чист дъмпинг! Как е възможно да работят по този начин? Рокфелер е мошеник!
— Обясних ви хиляди пъти как го правят — каза Калуст. — В страните, където нямат конкуренция, американците продават много скъпо и пускат ниски цени там, където има и други търговци. Печалбата от първите продажби покрива загубите им от вторите, като така погубват конкуренцията. От години е така!
— Знам това — отвърна холандецът. — И все пак тези тактики не спират да ме изненадват. Знаете ли какво трябва да направим?
— Какъв е планът ви?
Хендрик ван Тигелен се размърда на стола си и с типичен за него театрален жест размаха юмрук във въздуха.
— Eendracht maakt macht!
— Хендрик, приятелю, престани вече! — помоли Филип. — Никой тук не говори този език.
— Аз просто цитирах стара поговорка от моята родина — обясни директорът на „Роял Дъч“. Холандия е малка страна, изградила империя. Как е успяла ли? — Той отново размаха свития си юмрук. — Eendracht maakt macht! С други думи, съединението прави силата. Това е тайната на Холандия, а също и начинът да се изправим срещу онези изверги от „Стандарт Ойл“. — Той разпери пръсти. — Разделени, ние сме толкова слаби, колкото всеки отделен пръст. — И отново сви ръката си в юмрук. — Заедно ще бъдем силни като този юмрук!
— Много хубава реч — отбеляза Филип. — Но американците са навсякъде, тези скапани копелета! Нима не се обединиха с Нобел в Германия, за да прогонят нас, Ротшилд, от този пазар?
— Стара история — каза Хендрик. — Не забравяйте, че за да догонят конкуренцията в Германия, „Стандарт Ойл“ намалиха цените, без да предупредят Нобел.
— Известно ми е — потвърди представителят на Ротшилд. — Онзи ден говорих с Емануел Нобел и той е съсипан, горкият. Всеки път, когато споменавах името на „Стандарт Ойл“, се тресеше от гняв. Опитвам се да кажа, че американците ни погаждат тези номера, за да ни разединят.
Холандецът отново сви юмрука си.
— Eendracht maakt macht!
— Да, да, разбрахме. Въпросът, приятелю, е да започнем да действаме…
Самюел Марк мълчаливо следеше разговора, но в този момент неспокойно се размърда, очевидно смутен.
— Аз… трябва да ви кажа нещо — заекна той. — Не знам дали… дали ще ви хареса.
— Какво? Какво има?
Самюел си пое дълбоко дъх, за да събере кураж да изплюе камъчето.
— „Стандарт Ойл“ ми направиха предложение.
Тримата мъже на масата зяпнаха от изненада и го загледаха с широко отворени очи.
— Какво?!
— Дават ми четиридесет милиона долара — поясни дребният евреин. — Моля ви, опитайте се да ме разберете. Терените на „Шел“ са в Борнео и добивът е скъп. Падането на цените бавно ни довършва. Не знам дали ще издържим още дълго. От друга страна, петролът от Борнео дава малко керосин и много бензин. Рафинерията не работи добре. — Той разпери ръце в знак на безсилие. — Предложението на „Стандарт Ойл“ може да ни спаси.