— Чак сега ли ни казвате? — извика Хендрик. — Как е възможно, Самюел?
Собственикът на „Шел“ засрамено наведе глава.
— Не ми беше лесно…
— Писна ми от игричките на „Стандарт Ойл“! — извика холандецът. — Атакуват ни с ниски цени и когато не унищожават конкуренцията, я купуват! Всеки път едно и също! А ние, тъпаците, седим и си говорим!
— Тъпак ли ме наричате?
— Не продавайте „Шел“ на „Стандарт Ойл“! — възкликна Хендрик, сякаш не бе чул въпроса. — Продайте я на нас, или още по-добре — присъедините се към нас! „Роял Дъч“ разкри нови терени в Суматра и компанията се разширява. За първи път можем спокойно да се изправим пред „Стандарт Ойл“. Това е нашата възможност! Но ако американците купят „Шел“, това ще е истинска катастрофа! Те ще установят монопол! Замисляли ли сте се за последствията от всичко това?
— Ще ми дадат четиридесет милиона! Четиридесет милиона долара! Знаете ли колко пари са това? Семейството ми настоява да приема.
— Семейството ви не ме интересува! — сряза го директорът на „Роял Дъч“. Размаха пръст срещу събеседника си. — Искам да знам какво мислите вие! Какво ще правите?
Разкъсван от противоречиви чувства и отчаян от нерешимата дилема, Самюел тъжно заговори.
— Не знам, не знам! Разумът ми казва да се възползвам, докато е време. Но сърцето ми… — Той въздъхна. — О, не знам как да постъпя! Не мога да реша…
Хендрик ван Тигелен впери огромните си сини очи в собственика на „Шел“. Познаваше го добре и знаеше, че е податлив на манипулации. Сега щеше да се възползва от тази негова слабост.
— Самюел, кажете ми… — заговори холандецът. — Вие англичанин ли сте, или евреин?
Собственикът на „Шел“ го стрелна със скандализиран поглед. Не можеше да повярва на ушите си.
— Какво намеквате? — възрази той, повишавайки глас. — Да, евреин съм, но освен това съм и англичанин! И съм горд да го кажа! Как се осмелявате да поставяте под съмнение моя патриотизъм?!
— Просто понякога не си личи — отвърна хладно Хендрик. — Също като мен, и вие добре знаете, че петролът е бъдещето. Компанията ви е английска и ако запазите контрол над „Шел“, това ще означава, че значителен дял от бизнеса остава в Англия, която сам твърдите, че толкова обичате. Но заради някакви си дребни неприятности вие, изглежда, сте готов да я продадете на „Стандарт Ойл“ и така да отстъпите бизнеса на американците. Как е възможно човек да се готви да отнеме от страната си част от нещо толкова важно и същевременно да тръби наляво и надясно, че е патриот? Та в това няма никаква логика! Ако продадете „Шел“ на американците, патриотизмът ви се превръща в една празна дума. — Той размаха пръст заплашително. — Подкрепяйте думите си с действия! Казвате, че сте родолюбец? Ами дръжте се като такъв!
Трябва да ме разберете — настоя Самюел, притиснат от солидните аргументи на събеседника си. — Имам проблеми с добива в Борнео! Освен това складираният петрол е оскъпен, а в момента пазарните цени са сринати! Сринати! Няма да оцелеем!
— Това са проблеми, породени от обстоятелствата.
— Не е точно така — настоя собственикът на „Шел“. Той посочи към лампите, които осветяваха салона на хотел „Савой“. — Виждате ли това осветление? Захранва се изцяло от електричество. „Савой“ може и да е първият напълно електрифициран хотел в света, но скоро всички градове ще имат електричество. Например Берлин. Осветлението на керосин ще изчезне. Също като свещите и осветлението на газ, керосинът оставя сажди, изгаря кислород и може да причини пожари. Електричеството няма такива недостатъци. То е бъдещето. Това означава, че проблемът не е просто в обстоятелствата.
Холандецът скръсти ръце на гърдите си.
— Да, електричеството ще замени керосина при осветителните тела — призна той. — Но нали вие сам казахте, че петролът от Борнео е беден на керосин и богат на бензин? А бъдещето на петрола, драги, е именно в бензина! Виждали ли сте онези карети без коне, които изобретиха наскоро? Един ден всички карети ще бъдат такива!
— Задвижвани с пара.
— И с бензин! Германците започнаха да произвеждат карети без коне… автомобили, както ги наричат сега, които работят на принципа на вътрешното горене. Явно са по-ефикасни. Не знаете ли какво се случи на ралито Париж-Бордо? От шестнадесетте бензинови автомобила, които стартираха, половината финишираха. А от осемте парни до финала стигна само един. Първите места спечелиха само бензинови автомобили. Значи, бензинът победи парата! И това не се отнася само до каретите без коне, драги. Ще дойде ден, в който корабите също ще бъдат задвижвани от бензин! Запишете си думите ми. Бензинът е бъдещето!