За няколко минути на масата настъпи тишина. Наоколо всички празнуваха, пианистът свиреше весела мелодия и из салона се въртяха няколко двойки. Чуваше се радостен смях и всички изглеждаха щастливи, освен четиримата мъже, които се споглеждаха притеснено, сякаш се намираха в друг свят. Самюел облегна лакти на масата, хвана главата си с ръце и разтри лицето си.
— И сега какво, боже Господи? — простена той. — Какво ще правя? Да продавам на американците или да рискувам да се разоря?
Холандецът удари с юмрук по масата, което стресна останалите.
— Нито едно от двете! — изръмжа той. — Присъединете се към „Роял Дъч“! Eendracht maakt macht! Само съединението ще ни спаси! Ще обединим ресурсите си, ще споделяме рафинериите, транспорта, ще намалим разходите и ще стабилизираме пазара. Има много пари за печелене и ние ще ги спечелим, по дяволите!
Калуст премигна.
— Ако ми позволите да се намеся… Това не е достатъчно — каза той с обичайния си спокоен тон, нарушавайки проточилата се тишина. — Съюзът между европейските производители ще даде резултат само ако навлезем в пазарите, където „Стандарт Ойл“ е монополист. В противен случай американците ще продължат да се възползват от печалбата от тези пазари, за да подбиват цените ни там, където се конкурираме. Но ако присъстваме навсякъде, те вече няма да могат да поддържат тази ценова война.
— Прав сте! — съгласи се Хендрик. — Но нищо от това не би било възможно, ако продължим да сме разединени. Трябва да слеем активите си и да си сътрудничим. — Той погледна към представителя на Ротшилд. — Филип, какво мислите?
Англичанинът поклати глава.
— Нещата не могат да продължават както досега. Това ще ни разори. — Вдигна глава и се взря в събеседника си. — Може да разчитате на нас, приятелю.
Холандецът се обърна към арменеца.
— Калуст, а вие? Русия е втората петролна сила в света и ако искаме да се изправим срещу „Стандарт Ойл“, ще имаме нужда от независимите производители от Баку. Каква е вашата позиция?
Представителят на Зиновиев бе запазил непроницаемото си изражение, също като търговците от Капалъ чарши в разгара на пазарлъка.
— Убеден съм, че изходът от ситуацията е именно такова споразумение — заяви накрая той. — Независимите производители от Баку ще ви подкрепят, гарантирам ви. Но само като ваши партньори.
Накрая Хендрик се обърна към Самюел, който още триеше лицето си.
— Ами вие? Ще продадете ли „Шел“ на „Стандарт Ойл“ и така да предадете страната си? Или ще се присъедините към „Роял Дъч“ в едно англо-холандско партньорство, за да спасите фирмата си, без да е необходимо да продавате душата си? На кого служите? На Рокфелер или на кралица Виктория?
Като представи въпроса по този начин, холандецът знаеше, че току-що нанесе последен удар по дилемата на Самюел, който много обичаше да демонстрира патриотичните си чувства. Самюел Марк спря да масажира лицето си, вдигна глава и се взира в събеседника си пет дълги секунди, докато накрая се реши, протегна ръка и промълви:
— Разчитайте на мен.
След като намериха решение как да се справят със „Стандарт Ойл“ на Рокфелер, напрежението премина, тримата се отпуснаха и постепенно попиха празничното настроение на вечерта. Салонът се пълнеше с двойки, които танцуваха под бързия ритъм на малкия оркестър, който междувременно се бе включил в програмата, докато хората по масите оживено разговаряха и опитваха специалитетите, приготвени от най-добрите френски готвачи.
Докато наблюдаваше веселието наоколо, Калуст се замисли за иронията на съдбата. През изтичащата вече година бе починала майка му, което, след смъртта на тъста и тъща му преди няколко години, го правеше кръгъл сирак. Сега той и Нунуфар бяха съвсем сами, без да има на кого да разчитат; дори банката, хотелът и корабите на стария Оханес бяха наследени от синовете му. Но междувременно Калуст се бе утвърдил като представител на Зиновиев и играеше важна роля в петролния бранш. Споразумението, сключено тази вечер с тримата му сътрапезници, също бе важно и предвещаваше добро бъдеще за бизнеса му. С други думи, имаше добър повод да празнува настъпващата година.
Малко преди полунощ управителят на „Савой“ — Сезар Риц, изникна от тълпата и застана в центъра на салона. Размаха ръце, за да привлече вниманието и да накара присъстващите да замълчат. В салона стана необичайно тихо. Риц драматично се обърна и посочи големия стенен часовник, който сам бе донесъл от родната си Швейцария; стрелките показваха единадесет и петдесет и пет.