— Уважаеми дами и господа — започна тържествено той. — След по-малко от пет минути ще изпратим 1899 година. С нея си отива и славният осемнадесети век, в който светът се събуди от мрачен сън и прегърна прогреса, начело със светлата Великобритания и кралица Виктория. Предлагам да се сбогуваме достойно с годината и века, които тази вечер си отиват завинаги.
Чуха се няколко възгласа Hear! Hear![49], както правеха в парламента, и „Бог да пази кралицата!“, когато оркестърът засвири Rule, Britannia[50] и всички присъстващи запяха заедно.
When Britain first, at Heaven’s command
Arose from out the azurе main;
This was the charter of the land,
And guardian angels sang this strain:
Ride, Britannia! Britannia rule the waves:
Britons never will be slaves. [51]
Сетне Риц отброи оставащите секунди от 1899 година, докато всички гости му пригласяха.
— Пет! Четири! Три! Две! Едно! — Настана истински спектакъл от гърмежи и летящи тапи от бутилки шампанско, вдигнати за наздравица чаши, целувки и прегръдки.
— Честита Нова година! Честита 1900! Нека новият век донесе на всички ни щастие!
Музиката засвири още по-весело, някои от двойките още се целуваха, други вече танцуваха, а от чашите им се разливаше шампанско по пода. Четиримата мъже от петролния бизнес, един висок и трима по-ниски, едновременно вдигнаха чаши, за да приветстват новите времена, които ги очакваха.
— За Новата година!
— За „Роял Дъч Шел“!
— Моля за внимание! — каза Калуст и вдигна тост за бъдещето, което настъпването на 1900 година предвещаваше. — За века на петрола!
II.
БАВАЧКАТА, МАДМОАЗЕЛ КЛЕМАНС, ПРИСТЪПИ с мокър гребен в ръка и клекна до малкия Крикор, за да среше черните му коси, отделяйки ги настрани, за да постигне съвършено правилен път. Оправи яката на ризата му, отстъпи назад и огледа критично тоалета на петгодишното дете.
— Voilà![52] — възкликна тя, най-сетне доволна, но тревожна бръчка бързо набразди челото ѝ. — Готов ли си? Добре ли го научи?
Крикор кимна.
— Oui, mademoiselle.[53]
Бавачката се изправи, посочи вратата и направи знак на момчето да тръгва.
— Alors, allons-y![54]
Момченцето харесваше мадмоазел Клеманс. Тя се движеше леко и беше много по-мила от предишната му бавачка, строгата мис Сойър, която се занимаваше с обучението му допреди няколко месеца. Родителите на Крикор държаха той да получи най-доброто образование, затова наеха последователно англичанка и французойка, за да може той да изучи отлично и двата езика.
В момента, в който прекрачи прага и влезе в салона обаче, малкият забрави за бавачката и коленете му омекнаха, сякаш направени от желе. Там, като същинско жури, нетърпеливо за представлението, бяха родителите му, удобно седнали на един шезлонг. Майка му нежно прегръщаше белия си пекинез, а баща му разсеяно поглаждаше брадата си. Двамата бяха заобиколени от гости, вперили погледи в момчето, сякаш синът на домакините беше чуждестранен артист, излязъл да им представи номера си. Колко трудно беше в тези сутрини за него! Родителите му бяха купили къщата наскоро и за тях той бе просто част от мебелировката.
Бавачката го спря с ръка, показвайки му, че е застанал на правилното място и може да започва. Крикор преглътна сухо. Стомахът му се свиваше от нерви и черните му блестящи очи се спряха върху баща му. Образът на Калуст с тъмна брада и гъсти вежди над студените очи го ужасяваше. Освен това знаеше, че не е единственият човек вкъщи, който се чувства смутен от господаря. Двете му бавачки, слугите, готвачите, дори майка му, всички те се държаха по различен начин в негово присъствие, сякаш изпитваха някакво сляпо страхопочитание.
— Хайде, Крикор — подкани го майка му. — Ще започваш ли?
Малкият напъха треперещите си ръце в джобовете, защото не си спомняше нищо, и хвърли въпросителен поглед към бавачката, сякаш я молеше за помощ.
— La lune — прошепна мадмоазел Клеманс — etait sereine…
А, да! След първите думи останалите веднага изникнаха в съзнанието му.
La lune etait sereine et jouait sur les flots.
La fenetre enfin libre est ouverte a la brise,
La sultane regarde, et la mer qui se brise,
La-bas, d’un flot d’argent brode les noirs ilots. [55]