— Разбрах, докторе.
След като обядва на новото си любимо място в Лондон — ресторанта на хотел „Карлтън“, той мина през службата на Сейнт Хелънс Плейс, за да научи нещо ново за Мюрекс.
— Мюрекс се движи по разписание, мистър Саркисян — информира го Робърт Кук, млад адвокат и негов секретар, на когото бе поверил ежедневните задачи. — Но, страхувам се, че не мога да кажа същото за Баку.
— Какво означава това?
Кук му подаде дълъг лист хартия, изписан плътно с печатни букви.
— Вижте този текст на телеграфната компания „Ройтерс“, сър — каза той. — Пристигна по обяд.
Заинтригуван, Калуст взе листа и когато започна да чете, сърцето му подскочи. Дългата статия започваше плашещо: „Стачка парализира Баку. Работнически протест блокира петролната индустрия в Кавказ“. Пишеше още, че руската полиция е извършила редица арести, овладяла е ситуацията, но напрежението остава. Лидерът на стачното движение Йосиф Джугашвили, познат под псевдонима Коба, заплашвал да поднови протестите като форма на борба, която наричал „диктатура на пролетариата“.
— Положението в Русия става все по-лошо — процеди арменецът през зъби и върна листа на секретаря. — Новият цар е такъв глупак! Вместо да оправи нещата в Баку, позволи районът да се превърне в развъдник на размирници. — Поклати глава. — Това няма да свърши добре…
Новината бе погълнала Калуст до такава степен, че му отне известно време да забележи знаците, които му правеше Кук.
— Дошъл е господин Китабджи — каза англичанинът, кимайки към чакалнята. — Иска да говори с вас.
Калуст отиде в кабинета си и покани посетителя да влезе. Мъжът се представи като генерал Антоан Китабджи, грузинец, който изпълняваше длъжността на генерален директор на Персийската митница. След като размениха любезности и си поговориха за нещата в Кавказ, посетителят спря да увърта и обясни защо е дошъл.
— За жалост, моето правителство среща огромни трудности с бюджета — каза генерал Китабджи — и реши да отдаде на концесия минни терени, за да спечели пари и да се справи с проблема.
— Проблем ли? Какъв проблем?
Смутен от въпроса, генералният директор на Персийската митница притеснено се усмихна.
— Да кажем, че шахът е човек с особен нрав… Как да ви обясня… прахоснически нрав.
— А…
Китабджи се наведе да отвори куфарчето си и извади документи с текст, изписан с арабски символи и превод на френски.
— Поръчаха ми да намеря концесионер за терен с петролни залежи в Персия. Цената, която моята страна определи, е петнадесет хиляди лири. Препоръчаха ви като човек — специалист в областта, който, в замяна на прилична комисионна в моя полза, би могъл да се заинтересува от концесията. Прав ли съм?
Калуст се почеса по брадата, докато обмисляше въпроса.
— Дайте ми две седмици и ще ви отговоря.
В момента, в който мъжът напусна кабинета му, Калуст забрави за предложението. Загрижен за последствията от страшните новини около стачките в Баку, той повика Кук и му продиктува телеграма до Зиновиев, в която го молеше за информация и прогнози за евентуални събития в краткосрочен и дългосрочен план, за да бъде подготвен за въпросите на клиентите. Най-лошото, което предвиждаше, бе спиране на доставките, а това щеше да бъде фатално. За щастие Мюрекс беше отплавал преди последните събития. Но дали нещата щяха да се нормализират преди следващото пътуване?
Докато не получи отговор от Зиновиев, Калуст нищо не можеше да направи. Когато секретарят излезе, за да изпрати телеграмата, арменецът остана в кабинета и се залови с писмата си. Подател на едно от тях беше зет му, който се намираше в Константинопол и управляваше „Пера Палас“. Новините не бяха добри. Салим бей, приятелят на баща му, изпаднал в немилост и бил изгонен от султана.
— Горкият… — прошепна Калуст.
Взе лист хартия за писма и изказа съчувствието си към турчина, предлагайки помощта си. Дължеше му достатъчно услуги, за да го изостави в този труден момент.
После прегледа официалните съобщения на „Ройтерс“ относно последните новости на „Роял Ексчейндж“. По-конкретно го интересуваше покачването на акциите на „Роял Дъч Шел“, чието сливане бе протекло под негово ръководство и от което се бе сдобил с добър брой акции. Там нещата вървяха добре и Калуст печелеше доста. Бе купил първите си акции на „Роял Дъч“ на много ниска цена — добра инвестиция, която бе направил по съвет на Филип Блейк. Освен това, тъй като петролните залежи на „Роял Дъч Шел“ се намираха в Борнео и Суматра, цените на акциите им не бяха засегнати от кризата в Баку. Не можеше да се каже същото за Ротшилд и Нобел, които пряко зависеха от кавказкия нефтодобив. Впрочем, и самият Калуст.