— Какъв ужас! — чу веднъж Крикор възклицанието на един лорд, който разхождаше кучето си пред дома им. — Арменчето работи!
При това положение как би могъл малкият да не мисли, че е част от най-окаяните представители на изтъкнатото британско общество? Нима от клуб Сейнт Джеймс не бяха отказали членство на баща му, защото, о, ужас, той е работещ мъж? Богатите не се занимаваха с бизнес, живееха от издръжката, която им отпускаха онези, които стояха начело на семейството. Новобогаташите или богаташите първо поколение бяха наблюдавани под лупа, подобно на плебеи, които се опитваха да се вмъкнат там, където не принадлежаха. Нима не трябваше да поставят тази паплач на мястото ѝ?
Всъщност Крикор не подозираше, че само на няколко пресечки живееха истински бедни хора. Синът Саркисян не престъпваше стриктно поставените му граници на Хайд Парк и Кенсигтън Гардънс, оставаше защитен от стените на богатството и куп закостенели социални предразсъдъци, поради което не си представяше, че изобщо е възможно да живеят хора, които наистина нямат нищо. За него да нямаш нищо, означаваше да живееш в относително малка резиденция, чиято градина бе отделена от съседите със стена, като техния дом на Хайд Парк Гардънс 38. Той никога не бе чувал за крайна нищета. Ето защо, и поради хилядите оплаквания на мис Брокуей от къщата, той започна да гледа на нея тъжно и смирено и да си повтаря извода, до който бе стигнал: Ние сме бедни.
VI.
ТАЗИ ВЕЧЕР МЕНЮТО В РЕСТОРАНТА НА ХОТЕЛ „РИЦ“ на площад „Вандом“ в Париж представляваше огромен интерес за гастрономите. Говореше се, че някакъв американски милионер направил необичайна поръчка за вечеря и не бе сигурно, че главният готвач — знаменитият Оливие Дабеска, е на нужното ниво, за да я изпълни.
Шушукането около поръчката възбуди любопитството на Калуст, който тогава имаше уговорка за вечеря с мадмоазел Дюпре. Арменецът пристигна пръв и седна на бара да пие аперитив. Разпита сервитьорите за менюто, но те запазиха тайната и му казаха, че трябва да изчака, за да разбере. За щастие изненада Сезар Риц тъкмо когато отиваше към салона, за да провери дали всичко е наред. Възползвайки се от възможността, арменецът препречи пътя му.
— Мосю Риц!
Щом разпозна мъжа, който го бе заговорил, домакинът се спря и на лицето му грейна служебна усмивка.
— О, мосю Саркисян! За нас е чест и удоволствие! Дошли сте на нашето малко соаре?
— Естествено! Но ми кажете какво ще сервирате тази вечер…
Изкуствената усмивка изчезна и Риц, макар че се опитваше да се държи непринудено, не можа да прикрие унилото си изражение.
— И дума няма да излезе от устата ми — отвърна той, прокарвайки пръсти през устните си, за да покаже, че няма да говори. — Обещах на Оливие той да обяви специалитета за вечерта.
Злочестата физиономия на домакина учуди клиента.
— Какво става, човече! — възкликна Калуст. — Нима заради това изглеждате така потиснат?
Риц отчаяно махна с ръка.
— Zut, alors![57] Нищо ми няма.
— Хайде, изплюйте камъчето! Не ми казвайте, че е заради кралица Виктория! Та жената миришеше на пръст, моля ви се! Не се натъжавайте, вече си имаме нов крал.
Домакинът въздъхна и пристъпи напред, за да не го чуят останалите клиенти.
— О, мосю Саркисян, не се шегувайте! Знаете ли, затънал съм в проблеми! — Той въздъхна дълбоко, прегърбен от товара грижи. — Помните, че до миналата година бях в „Савой“, нали? Онези… онези salauds d’anglais[58] ме обвиниха, че съм свил повече от три хиляди лири от вина и спиртни напитки и… ме уволниха! — Той театрално постави ръка на гърдите си. — Мен! Сезар Риц! Ah, quelle honte, mon Dieu! Какъв срам, боже мой!
Калуст сложи ръка на рамото му, за да го успокои.
— Да, но това е минало, приятелю — рече той и махна с ръка във въздуха, за да покаже помещението. — Само за по-малко от година вие отворихте този великолепен ресторант в Париж! Най-добрият в града, навярно и в света! Знаете ли какво ще ви кажа? Та вие само спечелихте от това!
— Прав сте — призна Риц. — Обаче отново имам неприятности! За да си отмъстя на „Савой“, ми хрумна идеята да построя най-добрия и луксозен хотел в Англия. — Заговори високо и ентусиазирано. — Искам да вдигна един „Риц“ на Пикадили, за да покажа на онези чревоугодници какво означава първокласен хотел! Кретените от „Савой“ ще се пукнат от завист и ще проклинат деня, в който ме унижиха! Ще видят те! — Раменете му се отпуснаха и той проплака. — Уви, проектът е замразен поради липса на средства. Какво нещастие! Не знам какво да правя! От онази проклета история с виното английските банки не искат да ми отпуснат и пени за финансиране. Нито пени! — Разтърси глава. — Какво мога да сторя? Ще фалирам!