Отчаянието на Сезар Риц развълнува Калуст. Още по времето на „Савой“ той бе забелязал новаторския подход в хотелския бизнес, който дребничкият швейцарец притежаваше. Арменецът истински ценеше — още от първите си пътувания с луксозния „Ориент Експрес“ до ежедневните си визити в хотел „Пера Палас“ в Константинопол — комфорта, който носеше първокласната хотелска услуга. Точно хотел „Риц“ в Париж се славеше с най-разкошното настаняване.
— Наистина ли искате да построите най-добрия хотел в Лондон на Пикадили!
— За искане, искам — Погледът на Риц светна. — Това е грандиозен проект, мосю Саркисян! Хотел в неокласически стил, като Луи XIV и парижка фасада като тези на улица „Риволи“, разбирате ли? Би било прекрасно! — Той отново поклати глава, разочарованието го налегна отново. — Мечти, мечти… Аз съм един беден глупак!
Арменецът присви устни.
— Колко пари ви трябват?
— Много!
— Колко?
Риц сниши глас.
— Петстотин хиляди лири — почти прошепна той, сякаш се страхуваше да произнесе сумата. — Страшно много е, знам! Никоя английска банка не иска да ми даде тези пари. Аз съм пред фалит!
Калуст замислено потри гъстата си брада. Не му трябваше да мисли дълго; вярваше в таланта на Риц и предчувствуваше, че хотелът ще е отлична инвестиция. Нима не познаваше работата му в „Савой“, а сега и тук, на площад „Вандом“? Не можеше да си представи по-сигурен залог.
— Ако споделите част от приходите с мен — каза той бавно, сякаш размишляваше на глас, — аз ще ви финансирам със средствата, които ви трябват.
— Pardon? Моля?
— Много добре ме чухте, мосю Риц. Ще ви дам петстотин хиляди лири, за да завършите проекта.
Швейцарецът настойчиво се взря в събеседника си в опит да определи дали е искрен.
— Сериозно ли говорите?
— Приличам ли на човек, който се шегува? — отвърна спокойно, сякаш му бе предложил обикновен бонбон. — Утре към десет часа ви чакам в кабинета си, за да изготвим споразумението.
След като се съвзе от първоначалната изненада и осъзна, че няма никаква шега, Риц се просълзи. Швейцарецът прегърна клиента си, сякаш бе Исус Христос от плът и кръв.
— Oh, bon Dieu! Merci! Merci! — повтори той. — Не знам какво да кажа… Това… това е incroyable![59] Fantastique! Oh la la! Как ще ви се отблагодаря?
Арменецът, който не бе голям привърженик на физическата близост между мъже, веднага се освободи от прегръдката на домакина.
— Достатъчно е да превърнете „Риц“ в най-добрия хотел в Лондон и да ми дадете част от печалбата спрямо моята инвестиция — каза той. Калуст размаха пръст, решен да извлече още една изгода. — И кажете на Оливие да дойде и да задоволи любопитството ми относно менюто за вечеря.
Риц се разсмя, изтри сълзите си с присъщия си деликатен маниер, поклони се ниско и се отдалечи от бара заднешком, за да не обръща гръб на неочаквания си меценат, на път към кухнята.
— Желанието ви е заповед за мен, мосю Саркисян!
Не бяха минали и две минути. Калуст отпиваше от чашата порто, когато съзря Оливие Дабеска да го търси с поглед.
— Мосю Саркисян? — заговори го главният готвач на Риц. — Не знам как го постигнахте, но мосю Риц изрично ми нареди да ви разкрия от първа ръка голямата тайна на вечерта. Наистина ли искате да знаете?
— За това копнея — отвърна Калуст. — Слуховете не секват. Едни казват, че е някакъв специален фазан, други твърдят, че ще хапнем някакво африканско месо. Моля ви, просветлете ме! Умирам от любопитство!
Дабеска се огледа, за да се увери, че някой клиент не ги подслушва, и се приближи до ухото на арменеца.
— Знаете девиза ми, нали? — прошепна той. — Готвя всичко, което клиентите поръчат.
— Да, знам го. Е?
— Ами един американец ми хвърли предизвикателството да приготвя ястие от задушени слонски крака.
Калуст ce ококори.
— Моля?
Готвачът се разтресе в нервен смях.
— Точно каквото чухте — отвърна той. — Човекът поиска задушени слонски крака! Тъй като е чувал прословутата ми реплика, той ме предизвика да приготвя това ястие! — Махна тържествено с ръка като фокусник, който показва номера си на публиката. — Така да бъде, ще го поднесем тази вечер!
— Но… къде, по дяволите, намерихте слон? Не ми казвайте, че сте били на лов в Африка!
Дабеска отново се засмя.
— Трябваше да го купя от Jardin des plantes — разкри той, имайки предвид зоологическата градина в Париж. — Струваше ми доста, нямате представа, но знаем кой ще плати, нали? Американецът.