— Не мисля, че трябва да позволяваме на този тип да ни плаши… — рече Чърчил.
— Аз съм изплашен, господа — прекъсна го Уолдън. — Феликс три пъти вече се изплъзва от хватката ни: последния път с нас имаше трийсет полицаи. Не виждам как ще се добере до Алекс сега, но това, че аз не го виждам, не означава, че той няма да намери начин. И знаем какво ще стане, ако убие Алекс: съюзът ни с Русия ще пропадне. Феликс е най-опасният човек в цяла Англия.
Аскуит кимна със сериозно изражение.
— Ако решите, че защитата на Орлов не е задоволителна, моля ви да се свържете директно с мен.
— Благодаря ви.
Икономът предложи на Уолдън пура, но той усещаше, че вече е приключил тук, затова каза:
— Животът продължава и аз трябва да отида на прием у госпожа Гленвил. Ще изпуша пурата си там.
— Не им казвайте къде сте вечеряли — рече Чърчил с усмивка.
— Не бих посмял — няма да ми проговорят повече. — Уолдън допи виното си и стана.
— Кога ще предадете на Орлов новото ни предложение? — попита Аскуит.
— Ще отида с колата до Норфолк още сутринта.
— Прекрасно.
Икономът донесе шапката и ръкавиците му и той си тръгна.
Причард стоеше до портата на градината и разговаряше с дежурния полицай.
— Карай към дома — нареди му Уолдън.
Докато пътуваха, реши, че е действал твърде прибързано. Беше обещал да осигури съгласието на Алекс за Константинопол, но не знаеше как да го стори и това го притесняваше. Започна да репетира думите, които щеше да използва на другия ден.
Стигнаха до дома му, преди да е постигнал някакъв напредък.
— Колата ще ни трябва отново след няколко минути, Причард.
— Разбира се, милорд.
Уолдън влезе в къщата и се качи горе да си измие ръцете. На площадката срещна Шарлът.
— Майка ти готова ли е? — попита той.
— Да, ще дойде след няколко минути. Как върви политиката?
— Бавно.
— А защо отново се забърка в подобни неща?
Той се усмихна.
— Накратко, за да попречим на Германия да завладее Европа, но ти не тревожи хубавата си малка главица…
— Няма да я тревожа. Но къде, за бога, скрихте братовчеда Алекс?
Той се поколеба. Нямаше да навреди, ако тя знаеше; да, но пък така можеше случайно да издаде тайната. По-добре за нея беше да не й казва.
— Ако някой те пита, отговори, че не знаеш. — Той се усмихна и тръгна към стаята си.
Понякога английският начин на живот губеше очарованието си за Лидия.
Обикновено тя обичаше приемите. Няколкостотин души се събираха в нечий дом и не вършеха нищо особено. Нямаше танци, нямаше официална вечеря, нямаше игри на карти. Стискаш ръцете на домакините, вземаш чаша шампанско и бродиш из голямата къща, говориш с приятелите си и се възхищаваш на дрехите на гостите. Днес тя беше поразена от превзетостта на всичко това. Негодуванието й прие формата на носталгия по Русия. Мислеше, че там красавиците със сигурност са по-ослепителни, интелектуалците не са така престорени, разговорите са по-смислени, а вечерният въздух не е толкова ароматен и упойващ. Всъщност тя беше твърде разтревожена — за Стивън, за Феликс и за Шарлът, — за да може да се наслади на вечерта.
Изкачи се по широкото стълбище със Стивън и Шарлът. Диамантената й огърлица спечели възхищението на госпожа Гленвил. Продължиха. Стивън се отдалечи, за да говори с приятел от Камарата на лордовете: Лидия чу думите „допълнение към законопроекта“ и не ги слуша повече. Вървяха през тълпата, усмихваха се и поздравяваха гостите, а Лидия все се питаше: „Какво правя тук?“.
— Между другото, мамо, къде отиде Алекс? — попита я Шарлът.
— Не зная, скъпа — отвърна разсеяно Лидия. — Питай баща си. Добър вечер, Фреди.
Фреди се интересуваше от Шарлът, не от нея.
— Мислих си за вашите думи на обяда — започна той. — И стигнах до извода, че разликата е в това, че сме англичани.
Лидия ги остави. „По мое време — помисли си тя — разговорите за политика определено не бяха начин да спечелиш един мъж; но вероятно нещата са се променили. Вече ми се струва, че Фреди ще е впечатлен каквото и да говори Шарлът. Дали ще й предложи? О, господи, това ще е невероятно облекчение.“
В първия салон имаше струнен квартет, който свиреше едва чуто. Там Лидия видя снаха си Клариса. Поговориха за дъщерите си и Лидия се поуспокои от факта, че Клариса беше ужасно разтревожена за Белинда.