— Да. — И продължи разпалено: — Феликс иска и революция в Русия — дори ти можеш да осъзнаеш, че това ще е за добро — и вярва, че тя ще започне, когато хората узнаят за намерението на Алекс да ги въвлече във война.
— Според теб аз искам война? — попита той невярващо. — Мислиш ли, че бих искал такова нещо? Мислиш ли, че тя ще ми е от полза?
— Разбира се, че не — но ти щеше да позволиш тя да се случи при определени обстоятелства.
— Всеки би позволил — дори Феликс, който иска революция, както ти твърдиш. А ако ще има война, трябва да я спечелим. Толкова лошо ли е това? — Той говореше почти умоляващо.
Тя отчаяно се стараеше да му обясни.
— Не знам дали е лошо, но знам, че е неправилно. Руските селяни нямат никаква представа за европейската политика и тя не ги интересува, обаче те ще бъдат разкъсвани на парчета, те ще бъдат осакатявани и всякакви други ужаси само защото ти си договорил съюз с Алекс! — Шарлът се бореше със сълзите. — Татко, не разбираш ли, че това не е правилно?
— Но погледна ли го от гледната точка на британците — от твоята собствена гледна точка? Представи си, че Фреди Шалфонт, Джонатан и Питър отидат на война като офицери и командват хора като Даниъл коняря, Питър от конюшните, Джими, Чарлз лакея и Питър Доукинс от нашата ферма — не искаш ли те да получат някаква помощ? Няма ли да си доволна, че целият руски народ ще е на наша страна?
— Разбира се — особено ако руският народ сам реши да им помогне. Но той ли избира, татко? Ти и Алекс избирате вместо него. Би трябвало да се опитваш да предотвратиш тази война, а не да я спечелиш.
— Ако Германия нападне Франция, ще трябва да помогнем на нашите приятели, а за Британия ще е пагубно, ако Германия завладее Европа.
— Нима ще е по-пагубно от една война?
— Значи не бива изобщо да се сражаваме, така ли?
— Само ако ни нападнат.
— Ако не воюваме с немците във Франция, ще трябва да воюваме с тях тук.
— Сигурен ли си?
— Много е вероятно.
— Когато се случи, ще се бием.
— Чуй ме. Тази страна не е била нападана от осемстотин и петдесет години. Защо? Защото побеждаваме другите на тяхна територия, не на наша. Затова и ти, лейди Шарлът Уолдън, израсна в една мирна и просперираща държава.
— Колко войни са водени, за да се предотврати война? Ако ние не воювахме на територията на други народи, те може би нямаше да воюват изобщо?
— Кой знае? — рече той изморено. — Ще ми се да беше учила повече история. Ще ми се да бяхме говорили повече за тези неща. Ако имах син, щях да го направя — но, господи, не съм си представял, че дъщеря ми ще се интересува от външна политика? А сега си плащам за тази грешка. И то каква цена! Шарлът, уверявам те, че сметката за човешкото страдание не излиза така точна, както Феликс те е подвел да вярваш. Защо не повярваш на мен? Защо?
— Не мога — рече тя упорито.
— Феликс иска да убие братовчед ти. Това няма ли никакво значение?
— Той ще отвлече Алекс, няма да го убие.
Баща й поклати глава.
— Шарлът, той вече два пъти се опита да убие него и веднъж — мен. Убил е много хора в Русия. Той не е похитител, Шарлът, а убиец.
— Не ти вярвам.
— Но защо? — попита той умолително.
— Ти ли ми каза истината за суфражизма? Ти ли ми каза истината за Ани? Ти ли ми каза, че в демократична Британия повечето хора още нямат право на глас? Ти ли ми каза истината за сексуалното сношение?
— Не, не бях аз. — Шарлът с ужас видя, че по бузите му се стичат сълзи. — Като че ли всичко, което съм сторил като баща, е било погрешно. Не знаех, че светът ще се промени така. Нямах представа каква ще е ролята на жената през 1914 година. Започва да ми се струва, че ужасно съм се провалил. Но аз правих онова, което смятах, че е най-доброто за теб, защото те обичах и още те обичам. Не политическите ти възгледи ме карат да плача, а предателството ти. Ще се боря със зъби и нокти да те спася от съда, дори и наистина да успеете да убиете горкия Алекс, защото ти си моя дъщеря, най-важният човек за мен на този свят. Заради теб ще пратя и правосъдието, и репутацията си, и самата Англия по дяволите. Заради теб ще извърша престъпление, без дори да се замисля. За мен ти си над всички принципи, политически убеждения, над всичко. Така е в едно семейство. Но най-много ме боли, че ти няма да сториш това заради мен. Ще го сториш ли?
Отчаяно й се искаше да отговори с „да“.
— Ще останеш ли до мен, каквото и да сторя, само защото съм твой баща?