Феликс я положи нежно на пода. На светлината на свещите лицето й изглеждаше спокойно, напрежението беше изчезнало; тя приличаше на човек, който е умрял щастлив. Беше бледа, но дишаше нормално. Феликс знаеше, че дойде при него почти заспала, вероятно упоена, но не го беше грижа. Чувстваше се изцеден, слаб, безпомощен, благодарен и много, много влюбен. Защо да не започнат отново: тя беше свободна жена, можеше да напусне съпруга си, щяха да заживеят в Швейцария, Шарлът ще дойде при тях…
Не е опиумен сън, размишляваше той. С Лидия бяха правили такива планове и по-рано, в Санкт Петербург, преди деветнайсет години; и се оказаха напълно безпомощни пред волята на могъщи хора. Това не се случва, не и в истинския живот, те щяха да ги съсипят отново.
„Никога няма да ми позволят да я отведа. Но аз ще отмъстя.“
Стана и бързо се облече. Взе свещта. Погледна още веднъж Лидия. Очите й бяха затворени. Искаше да я докосне пак, да целуне меките й устни, но се възпря. Никога повече, каза си. Обърна се и излезе.
Тръгна тихо по покрития с килим коридор и надолу по стълбите. Свещта му хвърляше странни сенки по вратите. „Тази нощ може да умра, но не и преди да убия Орлов и Уолдън. Вече видях дъщеря си, любих жена си; сега мога да унищожа враговете си, а после ще умра.“
На площадката на първия етаж стъпи на голи дъски и те изскърцаха. Замръзна и се ослуша. Видя, че напред паркетът свършва и започва мраморен под. Изчака. От къщата не се чуваше никакъв шум. Свали си ботушите и продължи бос — нямаше чорапи.
Никъде не светеше. Дали някой обикаля? Може някой да е слязъл, защото е огладнял посред нощ? Може на иконома да се е причуло нещо в съня му и да обикаля, за да провери къщата? Може пазачите на Орлов да са отишли до тоалетната? Феликс наостри слух, готов да изгаси свещта и да се скрие при най-малкия шум.
Спря във фоайето и извади от джоба си плана на къщата, който Шарлът беше начертала. Огледа за миг скицата на приземния етаж, като приближи свещта до хартията, после се обърна надясно и тръгна по коридора.
Мина през библиотеката в оръжейната.
Затвори тихо вратата и се огледа. Огромна зловеща глава като че ли изскочи пред него от стената и той се сепна и изсумтя от страх. Свещта изгасна. В мрака Феликс осъзна, че е видял глава на тигър, препарирана и закачена на стената. Запали отново свещта. По стените висяха трофеи: лъв, елен, дори носорози. Явно навремето Уолдън беше отстрелял много едър дивеч. В стъклена витрина имаше дори голяма риба.
Феликс остави свещта на масата. Оръжията бяха подредени покрай стената. Имаше три двуцевки, една карабина „Уинчестър“ и нещо, с което вероятно се стреляше по слонове. Никога не беше виждал пушка за слонове. Никога не беше виждал и слон. През предпазителите на спусъците на пушките минаваше верига. Тя беше заключена с катинар за скоба в края на дървената поставка.
Феликс се замисли какво да направи. Трябваше да вземе пушка. Реши, че вероятно ще успее да счупи катинара, ако намери някакъв метален лост, например голяма отвертка, но му се стори, че ще е по-лесно да отвинти скобата от дървената поставка и после да прекара веригата с катинара и скобата през предпазителите.
Отново погледна плана на Шарлът. До оръжейната беше стаята с цветята. Взе свещ и мина през междинната врата. Озова се в малка, студена стая с мраморна маса и каменна мивка. Чу стъпки. Угаси свещта и се приведе. Звукът идваше отвън, от чакълестата алея: сигурно минаваше пазач. Проблесна лъч на фенерче. Феликс се прилепи към вратата до прозореца. Светлината се засили и стъпките станаха по-отчетливи. Спряха точно отпред и фенерчето блесна през прозореца. На светлината му Феликс видя лавица над мивката, там на куки висяха инструменти: ножици, секачи, малка мотика и нож. Пазачът натисна бравата на вратата, зад която стоеше Феликс. Беше заключена. Стъпките отминаха и светлината изчезна. Феликс изчака още малко. Какво щеше да направи пазачът? Вероятно бе видял отблясък от свещта му, но сигурно е решил, че е отражение от собственото му фенерче или някой в къщата е слязъл по своя работа в тази стая. Или пък пазачът можеше да се окаже свръхпредпазлив и да влезе да провери.
Като остави вратите отворени, Феликс излезе от стаята с цветята и мина през оръжейната в библиотеката, като вървеше опипом в тъмното и държеше незапалената свещ. Седна на пода зад едно голямо кожено кресло и преброи бавно до хиляда. Никой не дойде. Пазачът явно не беше от най-предпазливите.