Орлов слезе от влака, прегърна Уолдън по руски обичай, но съвсем набързо, и се качиха в каретата.
„Не си губят времето“, каза си Феликс.
Лакеят и двама носачи започнаха да товарят багажа му в каретата. Скоро стана ясно, че няма да съберат всичко, и Феликс се усмихна при мисълта за своя картонен полупразен куфар.
Каретата обърна, явно лакеят щеше да остане на гарата, за да се погрижи за багажа. Носачите се приближиха до прозореца и една ръка в сив ръкав пусна по няколко монети в шепите им. Каретата потегли, а Феликс яхна колелото и я последва.
В суматохата на лондонския трафик не беше трудно да не я изпуска от очи по „Странд“ и през парка „Сейнт Джеймс“. От другата страна на парка каретата пое по страничен път, измина няколко метра и внезапно свърна към затворен от стена двор.
Феликс скочи от велосипеда и го забута по тревата в края на парка, докато не стигна точно срещу входа на двора. Видя как каретата спира пред внушителната порта на голяма къща. Над покрива на каретата мярна два цилиндъра, единия черен, а другия сив, които изчезнаха в сградата. После вратата се затвори и това беше.
Лидия оглеждаше критично дъщеря си. Шарлът стоеше пред голямото огледало в роклята, с която щеше да бъде представена в двореца. Мадам Бурдон, слаба, елегантна шивачка, се суетеше около нея с карфици, прихващаше волан тук, закрепваше дипла там.
Шарлът изглеждаше красива и невинна — точно ефектът, който се очаква да произведе една дебютантка. Роклята от бял тюл с пришити кристали стигаше почти до пода и отчасти покриваше миниатюрните обувки с остри носове. Деколтето, което се спускаше чак до талията, бе запълнено с кристален корсет. Четириметровият шлейф от сребърна сърма, поръбен с бледорозов шифон, беше прихванат в единия край с огромна сребристобяла фльонга. Тъмната коса на Шарлът беше вдигната високо и увенчана с диадема, която бе принадлежала на предишната лейди Уолдън, майката на Стивън. В косата й бяха втъкнати и две бели пера.
„Детенцето ми е вече почти пораснало“, помисли си Лидия и каза:
— Прекрасна е, мадам Бурдон.
— Благодаря ви, милейди.
— Много е неудобна — обади се Шарлът.
Лидия въздъхна. Това беше точно в стила на дъщеря й.
— Ще ми се да не беше толкова фриволна — възрази Лидия.
Шарлът клекна, за да хване шлейфа си.
— Не е нужно да клякаш, ето, виж как се прави. Обърни се наляво. — Шарлът го направи и шлейфът се спусна от лявата й страна. — Събери го с лявата ръка, после се извърти още малко наляво. — Сега шлейфът се простираше по пода пред Шарлът. — Тръгни напред и с дясната ръка прехвърляй шлейфа върху лявата, докато вървиш.
— Става — усмихна се Шарлът. Когато се усмихваше, цялата засияваше. „Преди беше такава през цялото време“, помисли си Лидия. Когато дъщеря й беше малка, тя винаги знаеше какво става в главата й, но с порастването човек се научава да се прикрива.
— А теб кой те научи на всичко това, мамо? — попита Шарлът.
— Първата жена на чичо ти Джордж, майката на Белинда, ме напътстваше, преди да ме представят в двореца. — Искаше да й каже: „Тези неща се показват лесно, трудните уроци обаче трябва да усвоиш сама“.
В стаята влезе гувернантката Мария. Тя беше много дейна, лишена от сантименталност жена с металносива рокля, единствената прислужница, която Лидия беше довела от Санкт Петербург. Външният й вид не се беше променил за деветнайсет години. Лидия нямаше престава на колко е: на петдесет? Шейсет?
— Княз Орлов пристигна, милейди. Шарлът, изглеждаш великолепно!
Вече почти настъпи времето Мария да започне да я нарича „лейди Шарлът“, помисли си Лидия.
— Шарлът, слез веднага, щом се преоблечеш. — Момичето бързо започна да развързва шлейфа от раменете си, а Лидия излезе от стаята.
Откри Стивън в салона, пиеше шери. Той докосна голата й ръка и каза:
— Обичам да те виждам с летни рокли.
Тя се усмихна.
— Благодаря ти. — Помисли си, че и той изглежда доста добре със сивото сако и сребристата вратовръзка. И в брадата му имаше сиво и сребърно. „Можехме да сме толкова щастливи, ти и аз…“ Внезапно й се прииска да го целуне по бузата. Озърна се бързо да огледа стаята: един лакей стоеше до бюфета и наливаше шери в чашите. Тя трябваше да потисне импулса си. Седна и прие чаша от слугата.