— Как е Алекс?
— Същият си е както винаги — отвърна Стивън. — Ще го видиш, ще слезе след минутка. Ами роклята на Шарлът?
— Роклята е красива. Притеснява ме повече отношението й. Напоследък не желае да приема нищо на доверие. Не ми се иска да става цинична.
Стивън обаче не възнамеряваше да се притеснява за това.
— Почакай някой красив гвардеец да започне да й обръща внимание — много бързо ще си промени отношението.
Тази забележка подразни Лидия, защото в нея се съдържаше намекът, че всички момичета са робини на романтичната си природа. Стивън все говореше такива неща, когато не желаеше да се замисля по даден въпрос. Приличаше на някакъв добродушен празноглав провинциален благородник, какъвто не беше. Но той бе убеден, че Шарлът не е по-различна от всяка друга осемнайсетгодишна девойка, и нищо не беше в състояние да промени мнението му. Лидия знаеше, че у дъщеря й се таи нещо диво и неанглийско, което трябва да бъде потиснато.
Макар и ирационално, тя чувстваше известна враждебност към Алекс заради Шарлът. Не беше негова вината, но той представляваше петербургския фактор, опасността от миналото. Тя се размърда неспокойно в креслото си и забеляза, че Стивън я наблюдава внимателно.
— Нали не си напрегната заради срещата с малкия Алекс?
Тя сви рамене.
— Руснаците са толкова непредвидими.
— Е, той не е типичен руснак.
Тя се усмихна на съпруга си, но моментът им на интимност беше отминал и сега в сърцето й бе останала само обичайната ограничена обич.
Вратата се отвори. „Спокойно“, каза си Лидия.
Алекс влезе.
— Лельо Лидия! — Той се поклони над ръката й.
— Как сте, Алексей Андреевич — отвърна тя официално и добави по-меко: — Но ти още изглеждаш на осемнайсет.
— Ще ми се да бях — рече той и очите му проблеснаха.
Лидия го попита как е минало пътуването и докато той отговаряше, тя се зачуди защо още не се е оженил. Дори само титлата му беше достатъчна да привлече много момичета — да не говорим за майките им, — а на всичко отгоре беше красавец и баснословно богат. „Сигурно е разбил няколко сърца“, помисли си тя.
— Брат ви и сестрите ви изпращат обичта си — говореше Алекс — и се надяват да ги споменавате в молитвите си. — Той се смръщи. — Сега в Санкт Петербург е много неспокойно — не е градът, който познавате.
— Чухме за онзи монах — обади се Стивън.
— Распутин. Царицата вярва, че чрез него говори самият Господ, а тя има огромно влияние над царя. Все пак Распутин е само симптом. Постоянно се вдигат стачки и понякога избухват метежи. Хората вече не вярват, че царят е свещен.
— Какво трябва да се направи? — попита Стивън.
Алекс въздъхна.
— Всичко. Нуждаем се от ефективно селско стопанство, от повече фабрики, от парламент, подобен на английския, от поземлена реформа, от профсъюзи, от свобода на словото…
— На ваше място не бих бързал особено с профсъюзите — каза Стивън.
— Вероятно. И все пак Русия трябва някак да навлезе в двайсети век. Или ние, дворяните, ще я тласнем, или хората ще ни унищожат и ще го направят сами.
На Лидия й се стори, че той говори по-радикално от самите радикали. Колко ли се бяха променили нещата у дома, щом един княз говореше така! Сестра й Татяна, майка му, споменаваше в писмата си за „проблеми“, но дори не намекваше, че дворянството е в реална опасност. Но пък Алекс приличаше повече на баща си, стария княз Орлов, който беше роден политик. Ако бе още жив, щеше да се изразява по същия начин.
— Има и трета възможност — благородниците и народът да се обединят.
Алекс се усмихна, сякаш знаеше какво ще последва.
— И той е?
— Война.
Алекс кимна мрачно. Лидия усети, че двамата мислят еднакво; мъжът й винаги беше пример за него, защото му бе като баща след смъртта на стария княз.
Шарлът влезе и Лидия се вгледа изненадана в нея. Дъщеря й носеше рокля, която не бе виждала досега — от кремава дантела, поръбена с шоколадовокафява коприна. Тя не би й избрала такава — беше твърде впечатляваща, — но Шарлът определено изглеждаше смайващо с нея. „Откъде я е купила? — зачуди се Лидия. — Кога изобщо е започнала да си купува дрехи без мен? Кой й е казал, че тези цветове подчертават тъмната й коса и кафявите й очи? Дали няма и малко грим? И защо не носи корсет?“