Освен това се нуждаеше от наследник.
— Трябва ми съпруга, Причард.
— Да, милорд. Ергенските ни дни приключиха.
На следващия ден Уолдън се срещна с бащата на Лидия и официално поиска разрешение да се вижда с нея.
Двайсет години по-късно той не можеше да си представи как е възможно да е бил толкова безотговорен въпреки младостта си. Така и не се бе запитал дали тя е подходящата съпруга за него, а само дали е подходяща за графиня. Така и не се запита дали ще може да я направи щастлива. Беше решил, че онази скрита страст, която бликаше от нея, докато свиреше на пиано, ще бъде освободена отново за него, но сгреши.
Той я посещаваше всеки ден в продължение на две седмици — нямаше как да стигне навреме за погребението на баща си. След това направи предложение, но не на нея, а на баща й. Той смяташе, че този брак е подходящ по същите практически съображения като на графа. Уолдън му обясни, че иска да се ожени веднага, макар че е в траур, защото трябва да се прибере у дома и да управлява имотите. Бащата на Лидия го разбираше идеално. Ожениха се след шест седмици.
„Какъв арогантен глупак съм бил — помисли си Уолдън. — Въобразявах си, че Англия винаги ще управлява света, а аз винаги ще управлявам сърцето си.“
Луната се появи иззад един облак и озари спалнята. Той погледна лицето на спящата Лидия. „Не го предвидих, не знаех, че ще се влюбя дълбоко и безнадеждно в теб. Исках само да си подхождаме и накрая това се оказа достатъчно за теб, но не и за мен. Никога не съм мислил, че ще се нуждая от усмивката ти, ще копнея за целувките ти, ще се надявам да дойдеш в моята стая нощем; и никога не съм предполагал, че ще ме е толкова страх, че ще съм ужасѐн от възможността да те изгубя.“
Тя измърмори нещо насън и се обърна. Той издърпа ръката си изпод нея и седна на ръба на леглото. Ако останеше още малко, щеше да заспи, а не искаше прислужницата й да ги намери заедно в леглото, когато дойде да поднесе сутрешния чай. Облече халата, обу си чехлите, тихо премина през двата будоара, излезе от стаята и влезе в своята. „Аз съм такъв късметлия“, помисли си, когато легна да спи.
Уолдън огледа масата на закуска. Имаше канички с кафе, китайски и индийски чай, купички със сметана, мляко, голяма купа с топла овесена каша, чинии с кифлички и препечени филийки, гърненца с мармалад, мед и конфитюр. На бюфета бяха подредени сребърни подноси, подгрявани от малки спиртници. В тях имаше бъркани яйца, наденички, бекон, бъбречета и моруна. На масата за студени ястия бяха поставени блюда с телешко, шунка и език. Купата с плодове стоеше на отделна маса и бе отрупана с нектарини, портокали, пъпеш и ягоди.
„Това сигурно ще спомогне за доброто настроение на Алекс“, помисли си графът.
Сложи си от яйцата и бъбреците и седна. Руснаците щяха да искат нещо в замяна на обещанието за военна помощ. Той се тревожеше каква ще е цената. Ако поискат нещо, което Англия не може да им даде, цялата сделка ще пропадне, а тогава…
Неговата задача бе да се погрижи тя да не пропадне.
Налагаше се да манипулира Алекс. Беше мислил как да го смути. Фактът, че го познаваше още от дете, трябваше да му помогне, но всъщност щеше да е много по-лесно да преговаря твърдо с човек, с когото не го свързва нищо лично.
„Трябва да изключа чувствата — каза си той. — Трябва да привлечем Русия на наша страна.“
Наля си кафе и си взе няколко кифлички и малко мед. След минута влезе Алекс, изглеждаше бодър и освежен.
— Добре ли спа? — попита го Уолдън.
— Прекрасно. — Той си взе нектарина и започна да я яде с нож и вилица.
— Само това ли ще хапнеш? — попита го Уолдън. — Навремето харесваше английската закуска — помня, че ядеше овесена каша, сметана, яйца, телешко и ягоди, а после молеше готвачката за още препечени филийки.
— Вече не съм момче, което расте, чичо Стивън.
„Няма да е зле да го запомня“, рече си Уолдън.
След закуската те отидоха в утринния салон.
— Скоро ще обявят нашия нов петгодишен план за армията и флота — заяви Алекс.
„Все така прави — помисли си Уолдън, — започва с нещо, преди да те помоли за друго.“ Спомни си как Алекс му бе казал: „Мисля да прочета Клаузевиц8 това лято, чичо. Между другото, може ли да доведа един гост в Шотландия за лова?“
8
Карл фон Клаузевиц (1792–1831) — германски генерал-майор, автор на най-изучавания трактат по военно изкуство в историята — „За войната“. — Б.пр.