— Господи! — изпъшка Гарфилд.
— Да го изпробвам ли? — попита Феликс.
Двамата охранители отстъпиха настрани в различни посоки, така че Феликс не можеше да ги държи едновременно на мушка. Сърцето му се сви — не беше очаквал да са толкова умни. След миг щяха да скочат отгоре му. Кръчмата внезапно притихна. Феликс осъзна, че няма да стигне до вратата, преди единият от тези мъжаги да го докопа. Огромното куче изръмжа, усетило напрежението във въздуха.
Феликс се усмихна и застреля животното.
Изстрелът изгърмя оглушително в малкото помещение. Никой не помръдна. Кучето се просна на пода окървавено, а охранителите на Джуджето замръзнаха на местата си.
Феликс направи още една крачка назад, посегна зад гърба си и напипа вратата. Отвори я, като държеше Гарфилд на прицел, и излезе.
Затръшна вратата, напъха револвера в джоба на палтото си и скочи на велосипеда.
Чу как вратата на кръчмата се отваря. Отблъсна се и завъртя педалите. Някой го сграбчи за ръкава. Феликс натисна педалите още по-силно и се отскубна. Отекна изстрел и той инстинктивно се приведе. Някой изкрещя. Феликс избегна един продавач на сладолед и зави зад ъгъла. В далечината се чу полицейска свирка. Той се обърна, но никой не го преследваше.
След секунди вече беше изчезнал в дебрите на Уайтчапъл.
„Останаха ми шест куршума“, помисли си.
Трета глава
Шарлът беше готова. Роклята, която подготвяха от толкова време, беше перфектна. Като акцент, тя носеше червена роза в корсета, а по шифона имаше подобни цветчета. Диамантената диадема беше закрепена здраво за вдигнатата й коса, както и двете бели пера. Всичко беше прекрасно.
Тя бе ужасена.
— Когато вляза в тронната зала — рече на Мария, — шлейфът ми ще се откачи, диадемата ще падне над очите ми, косата ми ще се разпилее и перата ще увиснат настрани. Ще се спъна в подгъва на роклята и ще се просна на пода. Всички гости ще избухнат в смях и най-силно ще се смее Нейно Величество. Аз ще изтичам от двореца в парка и ще се хвърля в езерото.
— Не бива да говориш така — отвърна Мария, после добави по-нежно: — Ти ще си най-красивата от всички.
Майка й влезе в спалнята и я огледа.
— Скъпа, много си красива! — рече тя и я целуна.
Шарлът я прегърна през врата и притисна буза в нейната, както правеше като дете, когато се възхищаваше на кадифено гладката й кожа. Щом се отдръпна, тя с изненада видя сълзи в очите й.
— Ти също си красива, мамо.
Роклята на Лидия беше от сатен в цвят слонова кост, с малко по-тъмен шлейф от брокат, обшит с лилав шифон. Тъй като беше омъжена, в нейните коси имаше три пера, а букетът й бе от цветчета на сладък грах и петунии.
— Готова ли си? — попита Лидия.
— Готова съм от цяла вечност — отвърна Шарлът.
— Хвани шлейфа си.
Шарлът го подхвана, както я бяха научили.
Майка й кимна с одобрение.
— Ще тръгваме ли?
Мария отвори вратата. Шарлът отстъпи встрани, за да мине майка й първа, но Лидия каза:
— Не, скъпа — това е твоята нощ.
Тръгнаха една след друга, Мария вървеше последна, по дългия коридор и после към стълбището. Когато стигна дотам, Шарлът чу взрив от аплодисменти.
Цялото домакинство се беше събрало в подножието на голямото стълбище: икономът, готвачката, лакеите, камериерките, слугините, конярите и момчетата за всичко. Цяло море от извърнати към нея лица, които я гледаха с гордост и удоволствие. Това я трогна и тя осъзна, че тази нощ е много важна и за тях.
В центъра на множеството стоеше баща й, който изглеждаше великолепно с черния кадифен фрак, бричове до коленете и копринени чорапи, на колана му висеше меч, а в ръка стискаше триъгълна шапка.
Шарлът слезе бавно по стълбите.
Графът й целуна ръка и каза:
— Малкото ми момиченце.
Готвачката, която я познаваше още от дете и затова си позволяваше да фамилиарничи, я подръпна за ръкава и прошепна:
— Изглеждате прекрасно, милейди.
Шарлът стисна ръката й и отвърна:
— Благодаря ви, госпожо Хардинг.
Алекс й се поклони. Той беше великолепен в униформата на адмирал от руския флот. „Какъв красавец е! — помисли си Шарлът. — Дали тази нощ някоя няма да се влюби в него?“
Двама лакеи отвориха предната врата. Графът хвана Шарлът за лакътя и внимателно я поведе навън. Майка й вървеше зад тях под ръка с Алекс. „Ако не мисля за нищо тази нощ и вървя накъдето ме водят, всичко ще е наред“, мислеше си Шарлът.