Сега всички очи бяха приковани в Шарлът. Бузите й донякъде бяха възвърнали цвета си и Лидия видя, че си поема дълбоко дъх.
После тръгна напред. Лидия не можеше да диша. Шарлът подаде картичката си на лорд шамбелана и той обяви: „Представяне на лейди Шарлът Уолдън“. Шарлът застана пред краля.
„Внимателно!“, помисли си Лидия.
Шарлът изпълни реверанса идеално.
После го повтори пред кралицата.
Извърна се леко и отмина.
Лидия най-сетне изпусна дъха си в продължителна въздишка.
Жената до нея — баронеса, която бе виждала, но не познаваше, прошепна:
— Тази се справи чудесно.
— Тя е моя дъщеря — отвърна Лидия с усмивка.
Уолдън беше тайно развеселен от суфражетката. Смело момиче! Разбира се, ако Шарлът беше направила подобно нещо в двора, той щеше да е ужасѐн, но това бе нечия друга дъщеря и инцидентът му се струваше само приятно разнообразие от скучната церемония. Забеляза как Шарлът се овладя и не беше изненадан. Тя бе много уверена млада дама и по негово мнение Лидия трябваше да се гордее с възпитанието й, вместо да се тревожи толкова много.
Преди години подобни церемонии му доставяха удоволствие. Като младеж той обичаше да облича официални дрехи и да изглежда зашеметяващо. Навремето имаше и по-стройни крака. Сега се чувстваше глупаво с бричовете до коленете и копринените чорапи, да не говорим за проклетия огромен меч. Беше присъствал на толкова много дворцови приеми, че пъстрият ритуал вече не го впечатляваше.
Запита се как ли се чувства крал Джордж. Харесваше краля. Разбира се, в сравнение с баща си Едуард VII Джордж беше малко невзрачен и мекушав. Тълпата никога нямаше да крещи: „Добрият стар Джорджи!“, както бе крещяла: „Добрият стар Теди!“. Но все пак щяха да го харесат заради тихия му чар и скромен начин на живот. Той умееше и да е твърд, макар че го показваше рядко; а Уолдън обичаше хора, които говорят направо, и смяташе, че кралят ще се справи добре.
Най-сетне и последната дебютантка беше представена и кралят и кралицата станаха. Оркестърът засвири пак националния химн, кралят се поклони, кралицата направи реверанс, първо на посланиците, после на съпругите им, след това на херцогините и накрая на министрите. Кралят я хвана за ръка, а пажовете поеха шлейфа й. Слугите тръгнаха след тях. Кралската двойка излезе от залата, следвана от свитата си по ред на йерархията.
Всички се разделиха, за да отидат в три трапезарии: едната за кралското семейство и най-близките им приятели, една за дипломатите и третата за останалите. Уолдън беше приятел на краля, но не близък: затова тръгна с гостите. Алекс се присъедини към дипломатите.
В трапезарията Уолдън се събра отново със семейството си. Лидия сияеше.
— Поздравления, Шарлът — каза той.
— Кое беше онова ужасно момиче? — попита Лидия.
— Чух някой да казва, че била дъщеря на архитект — отвърна Уолдън.
— Това обяснява всичко — рече Лидия.
Шарлът изглеждаше объркана.
— Какво обяснява?
Уолдън се усмихна.
— Майка ти иска да каже, че момичето не е от най-висшето общество.
— Но защо тя смята, че кралят измъчва жени?
— Тя говори за суфражетките, но хайде да не обсъждаме това, тази вечер е важна за нас. Нека хапнем. Изглежда великолепно.
Дълга маса беше отрупана с цветя, топли и студени ястия. Слуги с ливреи в алено и златно чакаха да предложат на гостите омари, филетирана пъстърва, пъдпъдъци, йоркска шунка, яйца от дъждосвирци и огромно количество сладкиши и десерти. Напълниха на Уолдън една чиния и той седна да яде. След повече от два часа стоене в тронната зала беше огладнял.
Рано или късно Шарлът щеше да научи за суфражетките, за гладните им стачки и насилственото им хранене след това, но темата беше неприятна, меко казано, и колкото по-дълго тя останеше в блажено неведение, толкова по-добре. На нейната възраст животът трябваше да е балове и пикници, рокли, шапки, клюки и флирт.
Ала всички говореха за „инцидента“ и за „онова момиче“. Брат му Джордж, седнал до него, започна без никакво въведение:
— Тя е госпожица Мери Блумфийлд, дъщеря на покойния сър Артър Блумфийлд. Майка й беше в салона. Когато й казаха какво е направила дъщеря й, тя припадна. — Той като че ли се наслаждаваше на скандала.