Докато се взираше в нея, смътно усети, че Уолдън се раздвижи неестествено бавно, приближаваше се към него отляво, но Феликс мислеше само за едно: „Така изглеждаше тя и тогава, с широко отворени очи и отворена уста, когато лежеше под мен, увила крака на кръста ми, гледаше ме и започваше да крещи от удоволствие…“.
После видя, че Уолдън е издърпал меч…
За бога, меч?
… острието просветваше на светлината на уличната лампа, Феликс се раздвижи твърде бавно и твърде късно, мечът се заби в дясната му ръка и той изпусна револвера, който падна с трясък на земята.
Гърмът развали магията.
Уолдън издърпа меча и го стрелна към сърцето на Феликс. Феликс се извърна настрани. Острието проби палтото и ливреята и се заби в рамото му. Той отскочи инстинктивно назад, мечът излезе и топла кръв се стече под ризата му.
Сведе очи към пътя, търсеше оръжието, но не можеше да го види. Отново вдигна глава и забеляза как Уолдън и Орлов се сблъскаха, когато едновременно се опитаха да излязат от тясната врата на каретата. Дясната ръка на Феликс висеше неподвижно. Рамото му бавно кървеше и пулсираше. Дланта му бе разрязана в месестата част между палеца и показалеца и кървеше обилно.
Трябваше да се измъкне от парка, преди Уолдън да успее да вдигне тревога. С мъка свали палтото и смъкна ливреята на земята. Стисна дясната си ръка точно под мишницата, за да облекчи болката и да забави кървенето. После с усилие тръгна към булеварда.
Лидия.
За втори път в живота му тя беше причинила катастрофа. Първият път бе през 1895 г., в Санкт Петербург…
Не. Той нямаше да си позволи да мисли за нея, не още. Сега трябваше да се съвземе и да действа.
С облекчение видя велосипеда там, където го беше оставил, под надвисналите клони на голямо дърво. Забута го по тревата към края на парка. Дали Уолдън вече беше извикал полиция? Дали търсеха висок мъж с тъмно палто? Той се вгледа към булеварда. Лакеите още търчаха, колите ревяха, каретите маневрираха. Колко ли време бе минало, откакто се качи на капрата на каретата на Уолдън — двайсет минути? За толкова време светът се беше обърнал с главата надолу.
Пое си дълбоко дъх и избута колелото на пътя. Всички бяха заети, никой не го поглеждаше. Като държеше дясната си ръка в джоба на палтото, той се качи на велосипеда, отблъсна се и завъртя педалите. Управляваше кормилото с лявата си ръка.
Навсякъде гъмжеше от полицаи. Ако Уолдън ги беше извикал бързо, можеха да обградят парка и пътищата около него. Феликс погледна напред, към арката на Адмиралтейството. Нямаше и следа от блокада.
Щом подминеше арката, щеше да се озове в Уест Енд и там щяха да изгубят следите му.
Започна да схваща цаката на управлението с една ръка и увеличи скоростта.
Когато приближи арката, един автомобил спря до него и в същото време полицай излезе на пътя отпред. Феликс закова колелото и се приготви да бяга — но полицаят просто задържа движението, за да може друг автомобил, вероятно на някое величие, да излезе от един двор. Щом колата се появи, полицаят козирува и даде знак движението да продължи.
Феликс мина през арката и продължи към Трафалгар Скуеър.
„Твърде бавен си, Уолдън“, мислеше си той със задоволство.
Беше среднощ, но Уест Енд бе озарен от улични лампи и пълен с хора и превозни средства. Навсякъде имаше полицаи, но не и колоездачи: Феликс привличаше вниманието. Зачуди се дали да не изостави велосипеда и да тръгне към Камдън Таун, но не беше сигурен, че ще успее да стигне дотам пеша: вече се изморяваше.
От Трафалгар Скуеър сви по Сейнт Мартин Лейн, после свърна по задните улички на Тиътърленд. Една тъмна алея внезапно се озари като сцена, когато се отвори врата и група актьори излязоха, като разговаряха и се смееха шумно. По-нататък той чу стонове и въздишки и подмина мъж и жена, които се любеха прави в един вход.
Прекоси към Блумсбъри. Тук беше по-тихо и по-тъмно. Той пое с колелото на север по Гоуър Стрийт, покрай класическата фасада на пустия университет. Въртенето на педалите вече му костваше огромни усилия и всичко го болеше. „Само още два-три километра“, помисли си.
Слезе от колелото, за да прекоси оживения Юстън Роуд. Светлините на трафика го замаяха, с мъка фокусираше погледа си.
След гара Юстън се качи пак на колелото и завъртя педалите. Внезапно му се зави свят. Улична лампа го заслепи. Предното колело се заклатушка и се удари в тротоара. Феликс падна.