Тя го гледаше изчервена, но не се извърна. Невероятно, но като че ли нещо в него й се стори интересно.
След миг той погледна към книгата й. „Ана Каренина“.
— Сантиментални глупости — рече, но веднага съжали, защото думите му развалиха магията. Тя взе книгата и се обърна. Тогава той видя, че с нея има прислужница, тя й я подаде, а след това излезе от магазина. Прислужницата плати. Феликс гледаше през витрината как жената се качва в карета.
Попита книжаря коя е. Името й беше Лидия, дъщеря на граф Шатов.
Научи къде живее графът и на следващия ден започна да обикаля около къщата с надеждата да я види. Тя два пъти влезе и излезе с каретата, преди един коняр да дойде и да го изгони. Но това не обезсърчи Феликс, защото, когато тя излезе последния път с каретата, погледна право към него.
На следващия ден той отиде в книжарницата. С часове чете „Федерализъм, социализъм и антитеологизъм“ на Бакунин10, без да разбере и една дума. Всеки път, щом по улицата минеше карета, той вдигаше очи към витрината. Щом в книжарницата влезеше клиент, сърцето му пропускаше удар.
Тя дойде в края на следобеда.
Този път остави прислужницата си навън. Поздрави тихо книжаря и мина в задната част на магазина, където беше Феликс. Вгледаха се един в друг. „Тя ме обича, защо иначе ще идва?“, помисли си той.
Искаше да я заговори, но вместо това я прегърна и я целуна. Тя отвори уста и отвърна на целувката му жадно, прегърна го, впи пръсти в гърба му.
При тях винаги беше така: когато се срещаха, се хвърляха един към друг като животни в схватка.
Видяха се още два пъти в книжарницата и веднъж по мръкнало в градината в къщата на Шатов. Този път, в градината, тя беше по нощница. Феликс плъзна ръце под нея и я опипа цялата така безсрамно, сякаш беше уличница, докосваше я, изследваше я, стискаше я, а тя само стенеше.
Даде му пари, за да си наеме стая, и след това идваше при него почти всеки ден в продължение на шест удивителни седмици.
Последният път бе една ранна вечер. Той седеше до масата, увит с одеяло заради студа, и четеше на свещ „Какво е собствеността?“ на Прудон. Когато чу стъпките й по стълбите, си свали панталоните.
Тя се втурна вътре, загърната със старо кафяво наметало с качулка. Целуна го, засмука устните му, после брадичката и го ощипа по бедрата.
После се обърна и свали наметалото. Отдолу беше с бяла вечерна рокля, която сигурно струваше стотици рубли.
— Разкопчай ме, бързо.
Феликс започна да откача кукичките на гърба на роклята.
— Тръгнала съм за прием в британското посолство. Имам само час — рече тя задъхано. — Бързо, моля те.
В бързината той откъсна едната кукичка от плата.
— По дяволите, скъсах я.
— Нищо!
Тя смъкна роклята, после фустата, долната риза и гащите и остана по корсет, чорапи и обувки. Хвърли се в прегръдките му. Докато го целуваше, смъкна бельото му.
— О, господи, обожавам миризмата ти! — възкликна.
Когато говореше така, направо го подлудяваше.
Тя извади гърдите си от корсета и каза:
— Захапи ги. Захапи ги силно. Искам да ги усещам цяла вечер.
След миг се отдръпна от него и легна по гръб на леглото.
Долу, точно където свършваше корсетът, редките руси косми между бедрата й лъщяха от влага.
Тя се разкрачи и вдигна високо крака, за да се отвори за него. Той се взира в нея за миг и после се хвърли отгоре й.
Тя стисна пениса му с ръце и го напъха трескаво в себе си. Токовете на обувките й разраниха кожата на гърба му, но той не усещаше.
— Гледай ме — каза тя. — Гледай ме!
Той я оглеждаше с обожание.
На лицето й се изписа паника.
— Гледай ме, свършвам! — изпъшка тя.
Тогава, като се взираше в очите му, отвори уста и изпищя.
— Мислиш ли, че другите хора са като нас? — попита тя.
— Как като нас?
— Мръсници.
Той вдигна глава от скута й и се ухили.
— Само щастливците.
Тя погледна тялото му, свито между краката й.
— Ти си толкова здрав и силен, съвършен си. Виж колко плосък е коремът ти, колко стегнат е задникът ти, колко стройни и твърди са бедрата ти. — Прокара пръст по носа му. — Имаш лице на княз.
— Аз съм селянин.
10
Михаил Бакунин (1814–1876) — руски революционер, теоретик на анархизма и един от идеолозите на народничеството. — Б.пр.