— Нещото, което трябва да направите в леглото, се нарича „сексуално сношение“, но Виола казва, че простите хора го наричат „чукане“.
— Тя много знае.
— Е, нали има братя. Те са й казали още преди години.
— А те как са разбрали?
— От по-големите момчета в училище. Момчетата много се интересуват от такива неща.
— Те имат някакво ужасяващо очарование.
Внезапно тя видя в огледалото отражението на леля си Клариса.
— Какво правите вие двете тук в ъгъла? — попита тя. Шарлът се изчерви, но леля й Клариса явно не чакаше отговор, защото продължи: — Белинда, моля те, иди да разговаряш с гостите, това е твоят бал.
Тя се отдалечи и двете момичета тръгнаха през салоните. Те бяха подредени в кръг, затова, когато вървиш през тях, стигаш там, откъдето си тръгнал, на върха на стълбището.
— Не мисля, че ще успея да се накарам да го направя — рече Шарлът.
— Така ли? — попита я Белинда със странно изражение.
— Какво имаш предвид?
— Не знам. Просто си мислех, че може пък и да е доста хубаво.
Шарлът се втренчи в нея.
Белинда изглеждаше смутена.
— Трябва да ида да танцувам — каза тя. — Ще се видим по-късно!
Белинда слезе по стълбите. Шарлът гледаше след нея и се чудеше колко още шокиращи тайни ще им разкрие животът.
Върна се в трапезарията и си взе още една чаша шампанско. „Що за странен начин за продължаване на човешкия род“, помисли си тя. Предполагаше, че животните правят нещо подобно. Ами птиците? Не, птиците снасят яйца. И какви думи само! „Чукане“. Всички тези стотици елегантни и изискани хора около нея знаеха въпросните думи, но никога не ги изричаха. Те бяха смущаващи точно защото никога не ги произнасяха. А никога не ги произнасяха, защото бяха смущаващи. В цялата тази история имаше нещо много глупаво. Ако Създателят беше отредил хората да се чукат, защо те трябва да се преструват, че не го правят?
Тя допи чашата и излезе навън. Баща й и майка й танцуваха полка и се справяха доста добре. Майка й се беше възстановила след случилото се в парка, но баща й още не спираше да мисли за него. Той изглеждаше много изискан с фрака и бялата вратовръзка. Когато кракът го болеше, не можеше да танцува, но явно тази нощ нямаше проблеми. По всичко личеше, че майка й се забавлява. Тя донякъде се отпускаше, когато танцуваше. Обичайната й резервираност изчезваше, смееше се и дори показваше глезените си.
Когато полката свърши, графът видя Шарлът и се приближи до нея.
— Ще получа ли този танц, лейди Шарлът?
— Разбира се, милорд.
Беше валс. Баща й изглеждаше разсеян, но я въртеше по пода с умение. Шарлът се запита дали и тя сияе като майка си. Вероятно не. Внезапно си представи как баща й и майка й се чукат и сметна тази мисъл за ужасно смущаваща.
— Забавляваш ли се на първия си голям бал? — попита баща й.
— Да, благодаря ти — отвърна тя веднага.
— Изглеждаш замислена.
— Държа се прилично. — Светлините и ярките багри леко се сляха и внезапно тя трябваше да положи усилия, за да остане на крака. Изплаши се, че може да припадне и да се изложи. Баща й усети нестабилността й и я хвана малко по-здраво. След миг танцът свърши.
Баща й я отведе встрани и попита:
— Добре ли си?
— Да, малко се замаях.
— Да не пушиш?
— Естествено, че не — засмя се Шарлът.
— Обикновено дамите се чувстват замаяни на балове по тази причина. Приеми един съвет: ако решиш да опиташ тютюн, направи го насаме.
— Не мисля дори да опитвам.
По време на следващия танц тя остана седнала, а после отново се появи Фреди. Докато се въртеше с него, й хрумна, че от всички млади мъже и момичета, включително от нея самата и Фреди, се очаква да си търсят съпрузи и съпруги по време на сезона, особено на подобни балове. За първи път помисли за него като за евентуален съпруг. Не беше невъзможно.
„Но какъв съпруг всъщност искам?“, запита се тя. Наистина нямаше представа.
— Джонатан каза само: „Фреди, запознай се с Шарлът“ — рече Фреди, — но разбрах, че си лейди Шарлът Уолдън.
— Да, а ти кой си?
— Маркиз Шалфонт.
„Е — рече си Шарлът, — значи сме социално съвместими.“
Малко по-късно тя и Фреди започнаха разговор с Белинда и неговите приятели. Говореха за нова пиеса, наречена „Пигмалион“, за която се твърдеше, че била смешна, но малко вулгарна. Момчетата казаха, че ще гледат някаква боксова среща, и Белинда заяви, че иска да иде с тях, но й отвърнаха, че е недопустимо. Обсъдиха и джаз музиката. Един от младежите беше нещо като познавач, защото бе живял известно време в Щатите; но Фреди не харесваше джаз и говореше доста надуто за „негрификацията на обществото“. Всички пиха кафе, а Белинда пак пушеше цигара. Шарлът вече се чувстваше доста добре.