Там спеше жена. Лежеше свита на паважа, опряла гръб о стената. Беше с мъжки обувки, вълнени чорапи и мръсно синьо палто. Имаше и много голяма старомодна шапка с китка грозни изкуствени цветя на периферията. Главата й висеше настрани и лицето бе извърнато към Шарлът.
В това кръгло лице и широката уста имаше нещо познато. Жената беше млада…
— Ани! — извика Шарлът.
Жената отвори очи.
Шарлът се втренчи ужасена в нея. Преди два месеца Ани беше прислужница в Уолдън Хол с колосана чиста униформа и бяла шапчица, красиво момиче с едър бюст и неустоим смях.
— Ани, какво се е случило с теб?
Ани някак се изправи на крака и направи жалък реверанс.
— О, лейди Шарлът, надявах се да ви видя, вие винаги сте била добра с мен, няма към кого да се обърна…
— Но как се озова тук?
— Изгониха ме, милейди, без препоръки, когато разбраха, че чакам бебе, знам, че постъпих нередно…
— Но ти не си омъжена!
— Но Джими ме ухажваше, помощник-градинарят…
Шарлът си спомни откровенията на Белинда и осъзна, че ако всичко това е истина, вероятно момичетата могат да имат бебета и без да са омъжени.
— Къде е бебето?
— Изгубих го.
— Изгубила си го?
— Искам да кажа, че се роди твърде рано, милейди, роди се мъртво.
— Какъв ужас! — прошепна Шарлът. Не знаеше, че и това е възможно. — И защо Джими не е с теб?
— Той избяга в морето. Наистина ме обичаше, знам, че ме обичаше, но се изплаши от брака, бил само на седемнайсет… — Ани се разплака.
Шарлът чу гласа на баща си:
— Шарлът, влизай веднага.
Обърна се към него. Той стоеше до портата с вечерното си облекло и копринения цилиндър в ръка и внезапно тя го видя като един самодоволен и жесток старец.
— Това е една от слугините, за които ти се грижиш толкова добре — рече Шарлът.
Баща й погледна момичето:
— Ани! Какво означава всичко това?
— Джими избяга, милорд, и не можах да се омъжа — обясни тя. — Не можах да си намеря и работа, защото вие не ми дадохте препоръки, а се срамувам да се прибера у дома, затова дойдох в Лондон…
— Дошла си в Лондон да просиш! — сопна се графът.
— Татко! — извика Шарлът.
— Ти не разбираш, Шарлът…
— Много добре разбирам…
Появи се и майка й.
— Шарлът, махни се от това създание!
— Не е създание, а е Ани.
— Ани! — ужаси се майка й. — Тя е пропаднала жена!
— Стига толкова — рече баща й. — Нашето семейство не води спорове на улицата. Прибирайте се веднага.
Шарлът прегърна Ани.
— Има нужда от баня, от нови дрехи и от топла закуска.
— Не ставай смешна! — възкликна майка й. Появата на Ани като че ли я докара почти до истерия.
— Добре — рече графът. — Отведи я в кухнята. Слугините сигурно вече са станали. Кажи им да се погрижат за нея, после ела при мен в салона.
— Стивън, това е лудост… — възрази майка й.
— Нека влезем — настоя графът.
И те влязоха.
Шарлът отведе Ани в кухнята на долния етаж. Една прислужница чистеше готварската печка, а помощничка на готвачката режеше бекон за закуска. Беше малко след пет часа. Шарлът не знаеше, че стават толкова рано за работа. И двете я изгледаха изумени, когато влезе с балната рокля, повела Ани след себе си.
— Това е Ани — рече Шарлът. — Преди работеше в Уолдън Хол. Имала е лош късмет, но е добро момиче. Трябва да се изкъпе. Намерете й нови дрехи и изгорете старите. После й дайте закуска.
За миг и двете изглеждаха смаяни, но после кухненската прислужница каза:
— Разбира се, милейди.
— Ще се видим по-късно, Ани — рече Шарлът.
Ани стисна ръката й.
— О, благодаря ви, милейди.
Шарлът излезе.
Докато се качваше по стълбите, знаеше, че я чакат неприятности, но не я интересуваше. Имаше чувството, че родителите й са я предали. Защо беше учила толкова години, когато само за една нощ разбра, че не са я научили на най-важните неща? Те, разбира се, говореха, че младите момичета трябва да бъдат предпазвани, но според нея по-скоро бяха заблуждавани. Когато си помисли колко невежа е била до тази нощ, се почувства глупава и се ядоса.
Влезе с твърда стъпка в салона.
Баща й стоеше до камината с чаша в ръка. Майка й седеше пред пианото и свиреше минорни акорди с разстроено изражение. Бяха дръпнали завесите. Стаята изглеждаше странно в ранното утро, с вчерашни угарки от пури в пепелниците и озарявана от студената утринна светлина. Това не беше вечерна стая, осветена от лампите, топла, с питиета и лакеи, с хора в официални дрехи.