Лидия излезе изтръпнала в коридора. Мъжът от съседния апартамент стоеше на прага си. Лидия го погледна и попита:
— Какво се е случило?
— Снощи го арестуваха — отвърна той.
И тогава светът й се срути.
Прималя й. Облегна се на стената. Арестуван! Защо? Къде е? Кой го е арестувал? Как ще избягат, ако той е в затвора?
— Явно е анархист. — Съседът се ухили многозначително и добави: — Освен всичко друго.
Това беше повече, отколкото можеше да понесе, явно се бе случило още в деня, в който баща й е…
— Татко — прошепна тя. — Татко го е направил.
— Изглеждате зле — рече съседът. — Искате ли да влезете да седнете за малко?
Изражението му беше неприятно. Тя не би могла да понесе и неговата подигравка. Съвзе се и без да му отговори, тръгна бавно по стълбите и излезе на улицата.
Вървеше едва, не знаеше къде отива, чудеше се какво да стори. Някак трябваше да измъкне Феликс от затвора, но нямаше представа как да го направи. Дали да моли министъра на вътрешните работи? Или царя? Не знаеше как да стигне до тях, освен да иде на правилния прием. Можеше да им пише — но тя искаше Феликс днес. Дали да го посети в затвора? Поне щеше да разбере как е и той щеше да научи, че тя се бори за него. Може би ако иде с карета, облечена в красиви дрехи, ще успее да сплаши надзирателя… Но тя не знаеше къде се намира затворът — сигурно не беше само един — а каретата бе у дома, но ако се прибереше, баща й щеше да я заключи и да я лиши завинаги от възможността да види Феликс отново…
Бореше се със сълзите. Нямаше никаква представа от света на полицията, затворите и престъпниците. Кого да пита? Приятелите анархисти на Феликс можеха да я уведомят за тези неща, но тя никога не ги беше срещала и не знаеше къде да ги открие.
Сети се за братята си. Макс управляваше семейното имение в провинцията и щеше да възприеме гледната точка на баща им по отношение на Феликс, тоест напълно щеше да одобри действията на графа. Дмитрий — празноглавият, изнежен Дмитрий — щеше да й съчувства, но нищо повече.
Можеше да стори само едно. Трябваше да се върне и да моли баща си да пусне Феликс.
Тя се обърна унило и се отправи към къщи.
Гневът към баща й нарастваше с всяка крачка. Нали уж трябваше да я обича, да се грижи за нея, да осигури щастието й — а той какво й стори? Опита се да съсипе живота й. Тя знаеше какво иска, знаеше какво ще я направи щастлива. Чий живот бе това? Кой имаше право да решава?
Вече беше близо до дома.
Тръгна право към кабинета и влезе, без да чука.
— Накарал си да го арестуват — рече обвинително.
— Да — отвърна баща й. Настроението му се беше променило. Гневната маска бе изчезнала, беше заменена от замислено и пресметливо изражение.
— Трябва да поискаш да го пуснат веднага — рече тя.
— В момента го измъчват.
— Не — прошепна Лидия. — О, не.
— Шибат стъпалата му с…
Тя изпищя.
Баща й повиши глас:
— … с тънки, гъвкави пръчки…
На писалището имаше нож за хартия.
— … които бързо разкъсват меката кожа…
Ще го убия.
— … докато изтече твърде много кръв…
Лидия обезумя.
Грабна ножа за хартия и се спусна към баща си. Вдигна високо ножа и замахна с всички сили, като се целеше в кльощавия му врат и пищеше:
— Мразя те, мразя те, мразя те…
Той се отдръпна, хвана я за китката и я принуди да пусне ножа, после я бутна към едно кресло.
Тя избухна в истеричен плач.
След няколко минути баща й пак заговори спокойно, сякаш нищо не се беше случило:
— Бих могъл да ги спра веднага. Мога да ги накарам да пуснат момчето, когато реша.
— О, моля те! — хлипаше Лидия. — Ще направя каквото кажеш.
— Наистина ли? — попита той.
Тя го погледна през сълзи. Надеждата се надигна и я успокои. Той наистина ли го мислеше? Щеше да пусне Феликс?
— Каквото и да е, каквото и да е — рече тя.
— Докато те нямаше, дойде посетител — рече той разговорливо. — Граф Уолдън. Поиска разрешение да се вижда с теб.
— Кой?
— Граф Уолдън. Снощи, когато сте се запознали, той беше лорд Хайкомб, но баща му умря през нощта, затова сега е граф.
Лидия се взираше недоумяващо в него. Спомни си срещата с англичанина, но не разбираше защо баща й внезапно заприказва за него.
— Не ме измъчвай — рече тя. — Кажи ми какво трябва да направя, за да пуснеш Феликс.