Някой извика:
— Аз също? — И отново избухнаха възгласи и аплодисменти. Шарлът беше замаяна. Сякаш като Алиса от книжката бе минала през огледалото и се беше озовала в свят, в който нищо не бе каквото изглежда. Когато прочете във вестниците за суфражетките, там не се споменаваше за Закона за бедните, за тринайсетгодишни майки (нима бе възможно?) или за болни от бронхит малки момичета в приютите. Шарлът нямаше да повярва ни дума от това, ако не беше видяла с очите си Ани: обикновена, почтена девойка от Норфолк, която спи на тротоара в Лондон, след като е била „съсипана“ от мъж. Какво значение имаха няколко счупени прозореца, щом се случваха подобни неща?
— Много години минаха, преди да запалим факела на борбата. Опитахме по всеки друг начин и годините работа, страдания и саможертви ни научиха, че правителството няма да отстъпи пред правото и справедливостта, а ще отстъпи пред целесъобразността. Трябва да направим живота в Англия във всичките му сфери несигурен и нестабилен. Трябва да превърнем английския закон в провал, а съдилищата в театър на фарса; трябва да дискредитираме правителството и Парламента в очите на света; трябва да провалим спорта, да накърним бизнеса, да унищожим ценна собственост, да деморализираме висшето общество, да засрамим Църквата, да разстроим нормалния ход на живота! Трябва да продължаваме с тази партизанска война, докато не стане нетърпимо. Докато англичаните не стигнат дотам да кажат на правителството: „Спрете това по единствения възможен начин — дайте на жените на Англия правото да бъдат представлявани в Парламента“, и тогава ще угасим факлата си.
Великият американски държавник Патрик Хенри обобщава причините, довели до Американската революция, така: „Писахме петиции, протестирахме, умолявахме, просвахме се по очи пред трона и всичко това напразно. Трябва да се борим — ще повторя, сър, трябва да се борим“. Патрик Хенри защитаваше убийството на хора като начин да се постигне политическа свобода за мъжете. Суфражетките никога не са правили подобно нещо и няма да го направят. Всъщност движещата сила на нашата борба е дълбоката и неизменна почит към човешкия живот.
Това е духът, с който нашите жени водят борбата. На трийсет и първи януари няколко игрища за голф бяха изгорени с киселина. На седми и осми февруари телеграфните и телефонните жици бяха прекъснати и за часове комуникациите между Лондон и Глазгоу бяха преустановени. След няколко дни прозорците на редица от най-изисканите лондонски клубове бяха строшени, а оранжериите в Кралската ботаническа градина бяха разрушени и много ценни цветя загинаха от студа. Беше проникнато в залата със скъпоценностите в Тауър и витрината бе разбита. На осемнайсети февруари една провинциална къща, която се строеше в Уолтън он дъ Хил за господин Лойд Джордж беше отчасти разрушена от бомба, която избухна рано сутринта преди пристигането на работниците.
Над хиляда жени бяха хвърлени в затвора заради тази дейност, излежаха присъдите си и излязоха оттам с увредено здраве, отслабени тела, но с непрекършен дух. Нито една от тях нямаше да е нарушителка на закона, ако жените бяха свободни. Тези жени наистина вярват, че благоденствието на човечеството зависи от тяхната саможертва; те вярват, че ужасното зло, което разяжда нашата цивилизация, няма да бъде победено, докато жените не получат право на глас. Има само един начин тези брожения да бъдат спрени; има само един начин — и той не е да ни депортират!
— Не! — извика някой.
— Не е да ни вкарват в затвора!
Цялата публика закрещя:
— Не!
— А като получим справедливост!
— Да!
Шарлът усети, че също крещи с останалите. Дребната жена на подиума като че ли излъчваше праведно възмущение. Очите й пламтяха, тя стискаше юмруци, вирнала брадичка, а гласът й се издигаше и спадаше от вълнение.
— Огънят на страданието, който гори нашите сестри в затвора, гори и нас. Защото ние страдаме с тях, ние споделяме тяхното нещастие, а след време ще споделим и тяхната победа. Този огън ще отнесе до ушите на спящите една дума: „Събудете се“, и те ще се надигнат от дрямката си. Той ще се спусне над мнозина, които досега са били неми, и ще им даде дар слово, за да разнесат новините за избавлението. Неговата светлина ще се вижда отдалече от страдащите и потиснатите и ще озари живота им с нова надежда. Защото духът, който тези жени носят днес, не може да бъде потушен; той е по-силен от всяка тирания, жестокост и потисничество; той е по-силен — дори — от самата смърт!